ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1357.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1357.)

  А пък отвред ни гледаха портрети,

  прекрасни мигове, навеки спрени,

  фиксирани човешки младини,

  намръщени младежи със каскети,

  от зли роднини двойки разделени,

  деца в ковчези, бременни жени.

 

  И всичко стана жално моментално:

  и хората, и бледното предградие,

  и снимката, излязла тъй добре,

  и двамата се гледахме печално,

  и нейде се обади едно радио:

       "Вероника, животът е море!" – Валери Петров (1920-2014).

     12 maj 1989 

БРАТОВЧЕДКАТА РЕНИ

  Писмо от Рени. Пощенското клеймо: с дата 20 април 1989 г., Толбухин*. Картичка от морския бряг край Балчик. На хоризонта – платноходка, над платноходката облачета, небе, чайки. На гърба на картичката: отчайващо грозна неумело разкрасена рисунка с червен флумастер и надпис: "С много обич, Рени!" В долния ъгъл отдясно се мъдри изрисувано с отровно-лилав флумастер сърце, пронизано от отровно-зелена стрела. И капки кръв, четири на брой, кървави... Картичката е илюстрация към четиво върху кариран лист, от онзи вид карирана хартия, върху която се пишат жалби, заявления, молби и може да ги купите по за 1 стотинка броя от павилиончето за вестници, пури, вафли и близалки. Текстът върху листа...

   Здравей, Верче!
   Как си? Получи ли ми писмото?!... Извинявай, че ще ти пиша с такъв тон, ама си го заслужаваш! Ако искаш, после ми се сърди, колкото искаш, няма да се обидя! Поне за баба и за майка ти си помисли. 
   Майка ти преди малко ни се обажда: плаче по телефона, не знае какво да прави. Не съм си и помислила, че можете да бъдете такива с Надя. Да не мислиш, че като идете при баща си, много ще спечелите! Още след една седмица той ще ви изостави и ще се чудите после какво да правите.
   Бил ви обещал, че ще ходите през лятото на море... Празни приказки. Колкото ви е водил друго лято. За една седмица, и толкова! Да не мислите, че ще сте на кяр! Баща ти ви иска, за да грабне колата и апартамента. А после?... 

  И си помисли!!! Повече може и изобщо да не видите баба Вичка**. През ваканцията, както знаеш, бях на село. Не съм ти казала, но сега ще ти го кажа: баба е постоянно в напрежение кога най-после всичко ще свърши. Помислете си хубавичко за нея. Вече не е млада и може да се разболее. Да не мислиш, че й е леко?! Надява се да останете при майка ти, а вие какво?! Най-неочаквано решавате да се измъкнете, ни лук яли-ни лук мирисали. Сами виждате какво става у вас, нали! Но сте готови, щом пръст някой ви покаже, да хукнете след него.
  Какво е това "ще видим"? Или не сте решили още при кого да останете, а? Аз също знам какво става у вас. Недей да си мислиш, че съм далече от тия неща. На майка ти, дето ви е отгледала, да й сервирате такава изненада! Ами че тя съвсем без нерви ще остане. Майка ти, дето всичко ви купува и освен всичко това хрантути баща ти, сякаш той не е от това семейство, ами е на пансион. Ами баба, дето толкова неща ви праща от село! Къде друг път ще видите такова нещо? Или при другата ви баба, на баща ти при майка му, а?
  Майка ти ще гледа всичко да направи, само да те освободи от лятна бригада, а пък баща ти и пръста си няма да мръдне... Затова ли искаш сега да останеш при него? 

  И си помислете хубавичко! Още веднъж ти казвам... И не си мисли, че те осъждам или оправдавам. Знам колко ти е тежко и трудно в момента и добре те разбирам. Но останете ли при баща си, нищо няма да намерите. Изобщо, не се колебайте, изберете майка си, защото тя не е вече толкова лоша... Тя въобще не беше такава избухлива и нервна, обаче баща ти я направи такава. С неговите измислици, че му изневерява...

   И Надя какво си мисли! Че майка ти ще е луда да се ожени отново ли? Достатъчно се напати с разни мъже и й стига. А ако стане така, че все пак си намери някой кротък мъж, нека Надя не си мисли, че майка ви ще ви изостави, което би направил баща ти. Майка ви предостатъчно ви обича, за да си навлече още някой като баща ти... Ами че тя, ако не мислеше за вас, изобщо нямаше да се тревожи. Ще ви даде зелена светлина и край – заминавайте, не ми трябвате!
  Крайно време е да го разберете. Не сте малки. Избирайте: майка ви или баща ти?! И знай – нито те обвинявам, нито те оправдавам.

   Рени
   П.П.: Ако щеш, ми се сърди, ако не щеш – недей, твоя си работа!

    * * *
  Писмо от Вера... Дата на пощенското клеймо 22 април 1989 г., Пловдив. Картичка от Стария град: Римският амфитеатър и прочие. В далечината – нов панелен комплекс, гордостта на родното социалистическо строителство. В небето на 300-хилядния град – пухкави облачета. Върху гърба на картичката: "С много обич. Вера". В долния десен ъгъл – мастилено сърце, пронизано от стрела, и четири капки тъмносиня кръв.
  Към картичката, пак върху подобен кариран лист за жалби и заявления, послание:

  Здравей, Рени!
  Не мога да те позная. Като че ли това не си ти... Истина е, че можеш да си съставяш каквото мнение си искаш за мен и Надя, и ние не сме задължени да ти се сърдим. Но разбери, винаги съм те смятала за една от най-добрите приятелки. Знаем, че искаш да ни помогнеш, но ни остави сами да решим... Просто не желаем да се влияем от чуждо мнение. Трябва да си живял в тази атмосфера, да си го изпитвал, а не да си го чул от устата на друг, и тогава ще имаш право да решаваш.
  

  Обвиняваш ме, че измъчвам майка и баба... Ама така и не ми стана ясно в какво ме обвиняваш. В това, че – наред с майка, баба Вичка, моята сестра Надя, тебе и другите, обичам баща си ли? Питаш: какво е това "ще видим", или не сме решили още при кого да останем. Но сама прецени лесно ли се избира между роден баща и родна майка? С Надя досега не сме решили дали ще останем при единия, или при другия, и ни учудва, че си по-компетентна от нас в това отношение... Благодарим за съветите по въпроса, но ни остави сами да решим.

    С обич: Н. и В.
    * * *

    Вероятно вече се питате какво ли ще да е отговорила "компетентната" Рени. Може би ви се ще да узнаете още някои нещица за истинското състояние на работите в това злополучно семейство. Разкошни са рано помъдрелите ни деца. Чудесна си, Рени! И аз наистина изпитах огромни угризения на съвестта, докато писах с разплакани очи и с голямата пъстра хавлиена кърпа за бърсане под ръка, какви съм ги вършил досега.

БЕЛЕЖКА:

  Случаят не е от типичните "а ла Хари Потър" четива, любими за изискания читател. По онова време трите момиченца бяха: Рени – на 13, Вера – на 12, Надя – на 9 години, а жалкият обект на ужасните обвинения, таткото**, е преписвачът. Но какво значение кой е той! Всеки мъж на негово място би могъл да изпадне в подобна ситуация, и ако има дъщеря, особено пък ако дъщерите са две и си имат разтревожена братовчедка в другия край на България. Неприятна работа, бих казал. Не се отваря нито думичка за магьосници, духове, жени с три цици и рибя опашка, летящи джудета, магьосници или уроди с рога, та преписвачът най-смирено моли евентуалния читател на елитна проза тип Хари Потър и прочие да прояви известно снизхождение, хлипайки, бършейки очи и нос с онази голяма и пъстра хавлиена кърпа.

Пловдив – древно гнездо на културата в Европа

Plovdiv, edited on 24 avg. 2023

Илюстрации:

- Въпросните родители преди развода им.

- Петър и Вичка (Виктория), плюс зетят***. 

___
* Днешният Добрич.
** Тъй в добруджанските две села назовават адашките на английската кралица Виктория, а случва се за тежест да добавят Печувца (Печовица), което ще рече: невястата му на Петър.
*** Преди да го откарат с линейка в Балчишката болница, Печо намери преписвача на четири очи в двора в Тригорци и му заръча: "Джорьо, къщата и имота да запазите, да не ги превърнете в пари, ей!" Да имах син, бих го кръстил на този човек, с когото се напивахме в селската кръчма и чат-пат играехме на сантасе, и по дяволития му поглед разбирах кога мами в играта. Една четвърт гагаузин, доколкото знам. Бел.м.,tisss.