ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1042.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1042.)

  Приятели и случайни хора, граждани на Република България от всякакъв етнос, да не забравяме, че преди разсъмване мракът е най-непоносимо черен, но утрото иде и просто няма сила, която да го спре! И колкото по-жестоко ни притискат, и колкото по-ловко ни мамят, нацията ни ще премине и през това премеждие. – Аноним (1947) 

   01 sep. 1978

КОСЕНАТА ТРЕВА

Боли ли я косената трева?
Не съм я чувал някога да плаче,
а колко мрачни хора при това
по раните й тежко крачат.
 
Минава нощ, минават ден и два,
тя вдига нови кълнове нагоре
и расне пак косената трева –
онази, дето рязаха до корен.
 
Боли ли я косената трева?
Нима я чухме някога да плаче!
И казвам си: Какво пък от това,
че пълен е животът ни с косачи!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 01 sep. 2022

Илюстрации:

- Един млад наивник, авторът, заснет от баща си.

- С двегодишния Чечо край Марица, 1987 година.

___ 

* От сборника "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов", Пловдив през 1983 г. Книжлето, което в тираж от 1100 екземпляра се разпродаде за няма и седмица от пловдивските книжарници. За текста по-горе заралията – поетът Михаил Берберов (1934-1988) пред неколцината свои поклонници в кафенето на СБП на ул. "Ангел Кънчев" в София обяви: "Искам този текст да бъде изписан на надгробната ми плоча". Бел.м., tisss.