Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 26 март 2018 г.

Ars Poetica – НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЗИМНИЯ СТУД

НЕОБХОДИМОСТ

 ОТ ЗИМНИЯ СТУД


Дърво и камък от студ щом се пукат
и котката при кучето ляга да спи,
двамата си спомнят, че са съпрузи,
и стават един към друг внезапно добри.

Той от бъбрежа й май не се дразни;
тя, преоткривайки го с усет на котка,
към него в леглото меко пролазва
и любовта им сякаш се връща в живота.

Бедрото си голо прехвърлила върху него,
дъхти му в ухото и той някак разбира,
че това е момичето, което тъй нежно
не го е целувало в тази бедна квартира.

Вън зимният вятър в клоните бръсне
като ножче за бръснене съвсем изтъпяло.
Какво я прихваща! Нима не е късно
да чувства обичта й с цялото тяло?

Толкова свади, раздели, обиди,
женски капризи, мъжки измени...
А с тояжка куцукайки, Зимата иде,
Боже, къде остана топлото време!

Но ако някой случайно зърне жената
колко е хубава и знойна такава,
с целувки ще й запечата устата
и ще я люби, както тя заслужава.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 16 uni 2013 – edited 27 mar. 2018

Ars Poetica – ОБЛОГ В СТАРА МЕСТНА КРЪЧМА

ОБЛОГ В СТАРА МЕСТНА КРЪЧМА

За една дяволита твоя усмивка
бих заложил петак или наръч сено. 
За две бих заложил герданче мъниста,
а за три бих поръчал кана вино.

За целувката с обич – роза червена; 
ако две са целувките – ален колан – 
ако виждам при туй, че си силно смутена,
на теб аз сърцето си, мила, ще дам. 
Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 16 uni 2013 – edited 26 mar. 2018

Ars Poetica – ТРИМАТА МУСКЕТАРИ

Недялко Йорданов, Петър Анастасов, Стефан Цанев*


ТРИМАТА МУСКЕТАРИ

Отричали ви, дявол да ви вземе;
какво ти дреме, ако си голям –
Поетът с главна буква няма време 
с глупаците да се разправя сам.

Подразнил възгордялата се нула,
на дарбата си само подчинен,
големият чудесно се римува
с народа беден и обикновен.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 26 mar. 2014 – edited 26 mar. 2018
–––
* От тримата горе лично познавам само Петър Анастасов (1942); Недялко Йорданов (1940) ми е присърце с печално стихотворение за извънбрачната любов, а Стефан Цанев (1936) с неговата крилата фраза към моето поколение някогашни млади българи от епохата на соца "Носете си новите дрехи, момчета". Бел.м., tisss.