четвъртък, 6 май 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (573.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (573.) 

 В памет на баща ми (1922-1983), редник картечар от велосипедна рота за укрепване пробиви на фронта срещу части на вермахта край Драва през март-април 1945 г.*  

  05 uni 2006. ПРАЗНИК НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНАТА


Като четиримоторен US-бомбардировач
бръмбарът-рогач
със своята дързост и хулиганство
наруши въздушното 
родно пространство
на една черквица саката,
килнала се в селце насред планината
**,
и богомолци разни и разни баби,
така притеснени с техните слаби
познания върху бръмбарите въобще 

и върху бойната ни авиация в частност,
се юрнаха презглава да бягат
и се скупчиха на вратата,
дето един си изкълчи ръката,
друг си изгуби в навалицата главата,
на трети и четвърти подкосиха им се краката
и от цялата дандания не стана ясно,
че това летящо е съвсем безопасно.

Обаче бръмбарът-рогач пикира,
блесна с острие като ислямска секира
в полумрака на Божия храм
и се заби точно там,
посред венците изсъхнали, изветрели,
в избелелите прашни черни дантели,
без никой да го гони
над изгърбените от старост черковни икони,
и с ръмжене диво и бясно
право в корема на Спасителя се хряссссна.

Объркан, учуден се отдръпна, подхвръкна
и се пльосна насред свещите запалени
в чест на Незнамкой си светия –
от ония,
дето вършели куп чудеса
и за тази си работа са яко похвалени
в дебелите книги свещени
от отчета и мъдреци вдъхновени.

И му припари от живия огън тогава,
от тази под задника му жива жарава
и подобно Божия стрела
бръмбарът-рогач полетя
над площадчето, над селцето, където
два автобуса с подпийнали екскурзианти
не успяваха да се разминат и тъкмо
шофьорите им красиво се псуваха,
без някак все пак да се разбере
какво са им майките виновни
за тези техни клетви съдбовни.

Бръмбарът, както си летеше – уморен,
а и понеже бе вече в черквата веднъж,
блъсна се в мустаците на онзи наперен мъж,
който – свалил шапка,
се бе покатерил върху капака
на бъчва с дъждовна вода
и зовеше през електрическа фуния:


– Насаааам, народе! Насам!
Тази вечер за ветераните от войната
ще са мезетата и вината.
Разполагаме, значи, с подбрани
за всеки вкус кльощави, дебелани,
 танцьори, певачки, смешници
за нашите храбри оцелели войници.
Насааааам, народе! Насам!
Тук е гювечът голям!

И пред скупчените зяпачи
еуфоричният мъж дръпна патетична реч
и тъй дълго говореше и говореше, 
и говореше,
че бръмбарът отлетя надалеч.


И понеже слънцето бавничко вече
зад планинския хребет залязваше
в сгъстяващия се невежествен мрак –
докато тълпата шумеше и се прозяваше,
озадачена тъпайки от крак на крак,
високо зад облака 

там, 
в небесата
като кървава яростна капка в тревата
над цялата суета и над всички
заблестя бръмбарът подобно звездичка.

И тогава настана онзи върховен миг,
когато над смълчаните човешки редици
вместо "ура" се понесе протяжният вик
на умиращите от раните си войници…


Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 6 maj 2021

Илюстрации:
- Български войници на позиция край реката Драва.
- Баща ми, върнал се с орден за храброст, май 1945.
–––
Oт 12 до 19 маpт пламват cтpашни yлични боеве за cелата Дpава Чеxи, Дpава Соболч и Дpава Полконя, които пpеминават няколко пъти от едни в дpyги pъце. На 11 маpт нашата 16-а пеxотна дивизия, наречена "xвъpковатата" заради бъpзите cи пеши маршове, минава в настъпление. Атаката е наблюдавана от ген. Артюшенко, който възкликва: "Българи юнаци! Вървят като на маневри напред и само напред Това се казва стремителна и дружна атака!" С тяхна помощ на 19 март германските части, форсирали реката, са напълно разгромени, противниковото предмостие ликвидирано. Частите на вермахта са отхвърлени на юг от Драва. Българите форсират канала Фекетевис, излизат на река Драва и възстановяват целостта на отбраната. Вж. https://www.168chasa.bg/article/8391054 
** Когато писа текста, авторът имаше наум черквицата в родопското село Бойково на 27 километра от Пловдив и площадчето, дето рейсовете от града обръщат, за да поемат по обратния път. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)   28 апр.1997 СЛЕД КОНЦЕРТА   Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телев...