ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (606.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (606.)

  Всичко наше е временно, прекрасна моя, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят; а от всичко нетрайно най-завладяваща е може би плътската любов помежду ни.

  06 apr. 2011.

ЕФИМЕРНО*

Свърши кафето в кутията, свърши ми чаят,
цигарите – и те на привършване, редеят,
Октомври изнизва се, животът – също. Скучая.
Оттук-насетне как ще е... нямам идея.

Две-три мечти ми се въргалят захвърлени,
паяжини красиво обрамчват прозореца –
иде ми да се грабна и заедно с мъртвите,
да се запилея и аз нейде из Космоса.

Отсъствието едва ли ще се забележи –
младостта тук е весела, празнична, шумна!
Навестиха ме тези дни внезапно копнежи
и любовта ти... Сладко мое безумие!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 29 maj 2021

Илюстрации:

Картини на Жан-Огюст-Доминик Енгр (1780-1867)

–––

* Ефимерно – нещо мимолетно. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (605.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (605.)

  Талантът откъсна Рафаело от земното и пренесе съзнанието му в по-висши сфери на духа, където простосмъртен едва ли може да проникне; той съзря самата Красота върху трон... и тя му отвори очите, както Бог стори това същото със своите пророци.

  28 noe. 1994.

ДРУГАРСКА ЖАЛЕЙКА

Отишъл си Иван.

Съвсем без време.

Народът е от щастие пиян.
За всички ни той беше бреме,

сега ще си отдъхнем от Иван.
 

Причините за наште неуспехи,
за сринатите идоли е там –
в Отвъдното,
където гол, без дрехи
се рее лек духът му на Иван.

 

От радостта без мяра сполетени,
тълпите се вълнуват
в смут голям:
сега кой мястото му ще заеме,
кой ще ни стане тъпанът Иван.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 maj 2021