Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 11 септември 2017 г.

Документи – КУЛТУРЕН ДИСПУТ

КУЛТУРЕН ДИСПУТ
    
 
     – Приятелю, тази статия е абсолютен бълвоч и няма абсолютно никаква връзка с истината! Ще цитирам мнение, което ме изкефи и в твоя случай важи с пълна сила: "Характерна черта за всеки конспиралник е, че му липсва подходящо образование да обсъжда която и да е от тези теми".

    – Някои пишещи (философи, психоаналитици и психолози, лумкащи се в гърди навсякъде, където хората им обърнат внимание – бел.м., tisss), ми напомнят онези берлински дамички, които нощем закачат минувачите, мъркайки като котка: Аз съм тъй хищна! Сентенцията е на Станислав Йежи Лец (1909-1966) от "Невчесани мисли" и се отнася за инат и железобетонна убеденост в собствената непогрешимост...

    Елински художник – някой си Апелес, нарисувал портрет и го изложил пред ателието си, па за да чуе как оценяват творението му хората, седнал зад вратата. Едни харесвали рисунката, други не съвсем; по някое време се появява съседът обущар; вгледал се в портрета и отбелязал, че обувките са някак... неправилно нарисувани.

    Апелес се убедил, че обущарят в случая е прав, и поправил обувките върху нозете на образа от портрета. Следния ден естествено обущарят пак минава, уверил се, че забележката му е взета под внимание, и изпълнен с възхищение към себе си, с кавгаджийски тон и самочувствие на признат истински ценител на изкуството на висок глас се разплямпал пред тълпата кибици и сеирджии какви непростими слабости допуснал бил художникът при избора на колорит, при перспективата, при съчетанието на цветните петна, структурата, задния план, фокусирането и прочие детайли от картината.

    Апелес, който до някое си време внимателно слушал какви ги ръси прясно изпеченият естет, не се стърпял, подал глава иззад вратата на ателието и със сдържан, хем много сдържан и добронамерен тон изрекъл фраза, прелитнала до нас през хилядолетията: "Обущарю, не по-горе от обущата, много моля!" Имаме си и ние, българите, поговорка за случая: "Ти му подхвърлиш хлебец да не пукне от глад, то вземе, че ти заръфа ръката".

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 8 noe. 2012 edited 12 sep. 2017

Ars Poetica – ОСТАНАЛ БЕЗ ЛЮБОВ

ОСТАНАЛ 
БЕЗ ЛЮБОВ

Зарязан без любов, ръждясва –
будилник в неразтребен хол,
затънала в чинии маса,
без крак останал стол,
шише от евтино шампанско,
на екс изпито в пристъп лош,
рус косъм, скочил от косата
на милата му тази нощ,
сандалите й насред хола,
бикините – под колене,
и тя се размотава гола,
но с пръст помахва: Скъпи, не!
И що да стори сам горкият!
Светът е кофти устроен –
да ходи жаден, а да му се пие,
тъй както случи се и с мен:
два дена да ме изкушава,
три нощи да се гаври тя...
Какво ще правите с такава,
щом сполети ви Любовта?


 Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 16 fev. 2014 – 11 sep. 2017