Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 3 ноември 2015 г.

Ars Poetica - ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты...

 А. С. Пушкин (1799-1837)

ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД

Ръмеше гаден дъжд над Пловдив,
отвъд ония жежки дни
на грехове и на неволи,
когато тя ми се яви.

Разхождахме се с Гошо Въргов
по „Райчо Кирков” сред града,
когато лекичко ме сръга:
– Ела да видиш тук една

позната, на познат момиче,
продава евтини неща –
кюлоти, ластици, покривки
и дребни вещи за дома.

Навряхме се под влажна тента
сред низ сергии под дъжда
и тя ми хвърли поглед, дето
ми преобърна в миг света.

Усетих пърхащи в стомаха
не пеперуди в летен пек,
а оня смут у сиромаха
пред чаша скъпо питие.

Засмя се, блеснаха очите,
косата й, чух, изсвистя
и стана много-много тихо,
и казах си: Това е Тя,

сънуваната непозната
родената за мен жена,
до кости мокра в суетата
посред Пазара на света.

За всички може би нещастен,
ала и тъй щастлив – 
за миг макар, видях жената,
с която се усетих жив.

 Снимка: Здравко Йончев

Plovdiv, 3 noe. 2015