.jpg)
12 oct. 2022
ВЕНЧЕТО*
Лежим си с Венчето върху нейния яко избелял огромен чаршаф два на два, като за съпружеска спалня от два персона. Август в Пловдив... При това на чудесния градски плаж с четири басейна: един олимпийски, двата юношески и между тях, тъкмо срещу входа с касата отстрани – кръглият плитък басейн за ситните дечурлига. Та лежим си с Венчето – рядко красиво маце с мургав тен, сини, дяволски премрежени очи: после ще узная, че е късогледа, затова си премрежва очите, докато ме нагоди на фокус, пък това премрежване го приемах с ентусиазма на 21-годишен девствен ахмак за подкана да продължа да я целувам. Лежим си, значи, след като стана причина да се сближим от раз като две сродни души измежду стотина мъжкари, върху моравата изтегнали се или щуращи се наоколо с орлов поглед за пиле с напращели цици, тънко в кръста и с пищно дупенце в оскъден бански, и Венчето ми засенчи книгата, с която се залисвах – четях, обърнал напук гръб към цялата суетня, голота и взаимни мераци между двата пола. И чувам откъм сянката над мен: "А случайно да ти се намира поне една цигара? Понеже аз иначе огънче си имам"... Та така. После по нейно предложение – че моята постелка бе колкото за боксьор в категория перо**, разположихме се с Венчето върху нейния огромен силно избелял спален чаршаф на цветенца.
И си пафкаме от моите цигари на беден студент. Една, че втора, трета. И от дума на дума, някак от само себе си се оказахме един до друг, после – и един върху друг. Пък пловдивският градски плаж зад стадион "Девети септември" бъкан с народ. И чувам по някое време някой взе, че изсвири с уста... И като се огледах около нас двамата с Венчето, откривам поне две дузини аполоновци, изтегнали се като за представление по идеална окръжност, и всеки подпрял брадичка с юмрук: бленуват, следят какви ги вършим. Откъде ми се завъртя в ума този спомен ли! В Интернет какво ли не, чат-пат чета готини стихове от хубавичко някое миловидно женче. Но как да не подсвирнеш с уста, когато див мъжки екземпляр се вреди пред теб да поздрави поетесата с красиво изображение на китка цвете, розово сърце, пронизано от стрела, или сдържано някак, ама двусмислено – с щръкнал палец... Ай, мамка му, пак ме изпревариха! Нормално е да си го речеш наум, нали?
Венчето живееше в Кючук-париж, толкоз мерак ми остана по нея, че и досега помня тухлената двуетажна къща на улица "Полтава" № 4, до която веднъж само и по нейно изрично желание, изпратих от плажа, прекосявайки два километра от Пловдив, кажи-речи, край жп-линията за Карлово, от железния мост над река Марица срещу Захарния комбинат до надлеза с древния римски виадукт при Джендем тепе, като телохранител на стройното мургаво момиче, превърнало се за късо време – фактически до края на онова жежко пловдивско лято в кралицата на моето обладано от любов сърце. Сетне времето захладня, ливнаха поройни септемврийски и октомврийски дъждове и спрях да си мисля за плажа, и хубавелката постепенно изчезна от мокрите ми сънища.
Преди мен Венчето преживяла бурна любов с известен пловдивски боксьор в тежка категория***, който я зарязал, че – рекъл й, натежавали му срещите им след усилните там тренировки и мачове за незнам коя си републиканска, европейска, световна или олимпийска титла. И отчаяното Венче оттогава взело да ходи всеки Божи ден на онзи пловдивски плаж, за да си лекува раните. Та ето как съм попаднал в полезрението на отчаяното късогледо момиче. Да не помисли някой, че се фукам, ще кажа някои кофти работи за себе си...
Понеже изведнъж, ей тъй съвсем от раз го харесах това силно отчаяно и отритнато в любовта момиче, самонадеян като абсолютно незапознат с тайнствената за мъж, за типичен самодоволен глупак женска психика, реших по най-тъп начин да я изнудя да се привърже към мен; казано в прав текст, макар грубичко: да залепне за мен. Спрели сме току пред тухлената неизмазана къща на улица "Полтава" № 4, и вместо да й кажа като печен мъж, който държи преди всичко на себе си: "Чао, миличка! Ще ти се обадя някой ден" – хванах се за корема и взех да се превивам уж от силни болки. И Венчето недоумяваща ме запита: "Имаш разстройство, нали! Ти какво яде на плажа?" И тогава заплаках с големи фалшиви сълзи. Треса се целият от плач, ридая наужким, пък тя ме гледа потресена и явно недоумява. Боже мой, колко лесно било със замах да удушиш любовта!
Мила Венче! Мили момичета, които разпалвате у нас и любопитството, и страстите, присъщи на всеки нормален мъж! Простете, че мъжете сме толкова нехайни към най-най-великото творение на Космоса, свят на хубост и хармония от древни времена! Но ако не вие, момичета, кой да ни научи да се съобразяваме преди всичко с вас – което ще рече: с вашите капризи, рязко менящи се настроения, интуицията ви за света и за стойността на всеки жест у единствения дързък, ала и неповторим кавалер на честта и достойнството у любимата принцеса на неговото мъжко сърце и смисъл в живота?
.jpg)
–––
.jpg)
.jpg)
