Как цъфти плътта ми по-уханна,
ти откак пред мене се вести;
виж, вървя по-стройна, по-желана,
а ти чакаш само: кой си ти?...*
22.05.2001.
Хармоничното голо женско тяло е празник
за очите, а и за душата, именно заради сексуалното изкушение. Етичното издига
яки крепостни стени, зад които мъжете се изпълваме с енергия; наричат я страст
или животински нагон, ала в нея могло би да има и естетично затаяване. Хубостта
в изявените й женствени форми облагородява порива, поставя му юзди със златен
обков, опитва да укроти мъжкото начало у нас.
Хем кършете, хем ломете,
а по-много миришете!
–
съветва народният гений в
песента:
У
Недини слънце грее,
то не било ясно
слънце,
най ми била сама
Неда...
Любувайте се, юнаци, но това любуване да
носи отблясък на преклонение пред божественото. Сексуалната вакханалия съчетава
в прегръдка бога и животното у нас. Прегръщайки жената, прегръщайки тръпнеща
женска плът, сатирът, фавнът, дивият козел от свитата на Дионис чува могъщите
мелодии на природата. Той вече не е стопанин, а освободен от задръжките си
първичен човек. И точно в тези лудо препускащи мигове настава истинското
сражение, ечи тръбен зов, веят се знамена, времето изгубва смисъла си. И аз не
знам по-интензивно живеене от сексуалната прегръдка между двама влюбени. Каква
тръпка е то за изкуството и философията!
В подтекста на
великите постижения на духа и цивилизацията винаги е притаен изящният образ на
хубава знойна млада жена. И си мисля, не самото обладаване, а пътечката към
коитуса е Върховното блаженство. Който разбира, строи пиедестал на
жената-богиня, не сплита овча кошара, не кове клетка за своята любима. Желаеш
да й се насладиш? Ами че не я унижавай, не я притискай алчно, не й мачкай
душата. Позволи й да ти се появи пред сетивата в цялата си хубост на свободния
й порив.
Възможно е не точно
ти да си ощастливеният да я целуваш и галиш, но защо ти е робиня! Ако едничко
тялото й е при теб, пак ще си сам, дори много по-самотен; пък нали затова се
стремиш към нея – за да вплетете телата, но и душите си, за мигове макар, в
едно едничко цялостно изживяване за вас двамата! Какво общо има това с
приятелството! Не е приятелство то, ами обяздване на необяздено досега животно:
всъщност, обяздвате се двамата; ти вземаш нещо от нея, а тя взема от тебе
своето, както дива вълчица с плячка между зъбите се отдалечава сред буйни
зелени треви и внезапно разцъфтели храсти. Не мога да си представя любовта без
свободата.
А Ревността? Може
би тя е форма на страха, че някой по-добре от теб ще направи щастливо твоето
момиче, по-високо ще го изстреля в божествения космос. Ала кое момиче сред
пластмасовите кукли, които на стада се движат по улиците или седят бленуващи по
луксозните заведения на света, наистина си заслужава усилията да го имаш, което
значи да му позволиш то да те притежава, да ти се качи на главата?
26.05.2001.
В компанията на
двама съседи: Монката, 66-годишен, и Гошо Въргов, 62-годишен, в кварталното
кръчме "Диксън". Пием бира ние с Монката, а Гошо, понеже го свива
язвата, пие неговата си мешена мастика с гроздова ракия за илач: да го
отпуснели болките, както казва. Черпя за 24 май, за Празника. Нали съм даскал!
А приказките ни се въртят все около болестите и смъртта, та им се сопвам по
някое време: Я да сменим плочата! Що да не побъбрим за любовта, а? И Гошо
Въргов, който ходи да пази нощем складовете на някакъв бизнесмен с жълто около
човката, на някаква двайсетинагодишна мутра, забравил болките си, захваща Гошо
следната история... Отиват
при него и колегата късно една нощ двама мъжкари с две млади жени: единият – циганин,
другият – момче българче, много срамежлив. А двете жени – хубави, изписани,
както се изрази, "Да се чудиш къде тръгнали с тези двама среднощ в
покрайнините на Пловдив". Мангото се обърнал към Гошо и колегата
пазач: "Батка, да имате свободна стая?" Жените си кротували
настрани. Колегата на Гошо рекъл: "Идете в моята барачка". Младото момче
българче взело да се колебае, как така четиримата ще се наврат в едно стайче
любов да правят, а мангото повел по-пухкавата хубавелка някъде в
тъмното. Другата дръпнала нашия срамежливец: "Хайде и ние! Не ща да
висим, какво се чудиш?" Поели и те в тъмното. Двамата нощни пазачи
останали да мятат заровете на табла.
Питам Гошо, а той
отговаря: "Бе, не бяха проститутки. Проститутката от сто метра я познавам.
Нормални жени си бяха тия двете, а за пет лева се навили да легнат с ония
завалии. Ами това бяха луксозни мацки! Предполагам, мъжете им са паралии. Чудя
им се: за пет лева цели два часа се затвориха с тия завалии любов да правят.
Представяш ли си какъв секс е било. Два часа са това!"
На Монката очите лъщят: "Да бях на твое място, щях условие да им поставя.
Така де, що да не погледате поне онези как ги разсъбличат, галят,
натискат?" А Гошо махва ядно: "Хайде, бе! Такива работи за гледане ли
са? То си е тяхна работа. Мен ако питаш, чудя им се на тия двете. Хем хубавици,
гледани жени, а пък и изглеждаха интелигентни. Как тъй са паднали толкова
ниско, та особено по-пълничката – с оня сополив манго склонила да легне".
Слушам ги тези възрастни
приятели как говорят, гледам ги как се оживиха и май забравиха за болестите,
лекарите, илачите, страховете, а като тръгнахме да се прибираме, Гошо рече:
"Знаеш ли, вече не ме кълца язвата**. Отпусна ме, бе! От ракията ме отпусна пущината". По-късно,
докато си правя вечеря, оглеждам ситуацията като на филмова лента, и както я
възпроизвеждам, май по-ясно виждам премълчаното, неизреченото. Мразовита,
мъглива мартенска нощ. Мижаво свети лампата в стаята на пазачите, дето са се
сврели в мъглата четирима случайни любовници. Какво е това? Любов ли! Щом има
пазарене, пари щом играят, значи не е любов. Но какъв пир на дивата похот и
страстта ще да е било! И това става оргия, точно защото обстоятелства насочват
към необикновеното, извънредното и опасното, което изостря животинското в
нашите сетива. Докато върви по утъпканите пътечки на общоприетото, човек,
макар само подсъзнателно, остава в цивилизацията, длъжен се чувства да се
съобразява с кое-що, да се самоограничава. Но в мизерно там някое място
по-далече от уютните, затоплени, луксозно обзаведени домове, онези две Евини щерки
сами приели да играят роля на жертва – да бъдат похитени по всякакъв начин,
зависими от капризите на двама непознати. Парите, скъпият накит са
отключващият фактор, рамка на взаимоотношението самец-самка, ловец-дивеч. Отвъд
тази рамка, и по-точно казано – в сърцевината й, остава да властва оголеният
сексуален нагон, първичният инстинкт.
Въпросът: в състояние ли е жената в позиция
на жертва да изживее фазите на възбуда, желание, опиянение, страст, сласт,
екстаз, самозабрава? Вземам случая във възможно най-абстрактната му форма,
мисля си: а може би този код – да бъде възприемана за стръв и жертва, е заложен
в женската психика? Тя приема играта с идея, че нещо печели в крайна сметка.
Онези нищожни пет лева са цена за услугата може би? Или – да изглежда, че тя е
обладаваната!? Но резултатът вероятно я удовлетворява при такъв вид
взаимоотношения.
Какво ли толкова се
е случило! Мъжът ще си излее семето, т.е. ще стигне до мига, когато ще се
насити, и ще я остави да отнесе спомена за неговото тяло, душа, а и плячката,
която е отскубнала (пет лева). По-детайлно погледнато, интересува ме дали тя си
тръгва сексуално удовлетворена, или след като не е имало чувства, участвала е
професионално за печелене на власт, влияние, лукс – при други компании в
обществото? Човек се среща с другия човек на различни нива – приятелство,
общи интереси, плътско привличане, делова връзка, харесване в най-неангажиращ
вид. Не смятам, че разказаният по-горе сюжет е елементарна парично-стокова
обмяна. Откривам забулени в мъглата неясни очертания на нещо, заложено у
всекиго от нас. Подходът на жената е различен от мъжкия ни подход към секса, като
част от магията на любовта. Женското има склонността да ни се представя за
жертва, точно когато тръгва да ловува. Да изкушава, да излъчва, да придърпва
към себе си, гъвкаво да увлича мъжа там, дето може би е премислила вече, това е
Евината стихия.
Проституиращата е начин
да разберем подтекста при женското отношение към нещата от живота. Комплексът
на Месалина – вечно търсещата самка, е заложен у почти всяко момиче и усилията
на цивилизацията са впрегнати да подтиснат, или поне вкарат в някакви приемливи
рамки този непресъхващ, избликващ страхотен инстинкт към ловуването. Затова ли
върховният бог на днешната ни цивилизация всъщност носи мъжки черти – защото
единствено в духа мъжът може да се състезава с Природата, майка на всички нас?
Като градим
пиедестал на изкусителното женско тяло, ние мъжете всъщност хитруваме,
примамваме своето момиче с ласкателни внушения: о божествена моя, качи се на
това място, което съм построил в твоя чест, Кралице на моето сърце, само не си пожелавай
друг, защото другите мъже по-зле ще ти служат, по-зле ще въздигат до Небесата
химни в твоя чест! Отскубнала се веднъж от омайващите му настоявания, тя ще си
потърси ново светилище, където ще продължи да принася в жертва женствеността си
с плътта, докато излъчва флуиди, опияняващи мъжете. Ала уседнали, успокоени,
свикнали делнично да възприемаме своето момиче, ние забравяме, че винаги някъде,
па макар и накрая на града, макар в мизерен коптор, твоята благоверна е в
състояние да възкачи за свой жрец някой сополив манго. И като се прибере после
при теб, няма да знаеш какво й се е случило, но тя вече няма да е същата –
защото ще си е източила оръжията за предизвикателния необятен хоризонт на
женските авантюри, заплетени интриги и завоевателни безпощадни набези.
Тъжен и скучен,
тягостен е животът на нашето момиче, с което сме в брачни или някакъв вид
установени взаимоотношения. Можем ли да го разберем, да се погледнем отстрани?
Ако не се обновява възхитата, тръпката ни към нея, това личи по жената – тя
губи пластичността, косите стават чупливи, вече не те желае, става заядлива, напрегната
от неясни и за нея енергии. И огромният й проблем в случая си ти, скъпи,
забравилият колко много й дължиш. Да бях обичал момичетата, с които съм
бил, да бях обичал както са очаквали да ги обичам – ни едно вероятно не би ме
напуснало. Че кое момиче ще побегне от любовта! Но и винаги се е намирал Друг,
който да ги приеме по-възторжено, по-романтично, по-изненадващо, изобщо,
по-различно. Трябва глупачка да е момичето, да приеме, че скучният всезнайко, самовлюбеният
никаквец до нея й е на сърце. Срещал съм и закъсали момичета, на които кой
знае защо никой не обръщаше внимание; но и те имаха своята чудесна гордост,
държаха да ги приемат за принцеси, да ги ухажват, и най-малкото – дискретно да
им подават сигнали, че са силно желани.
Момиче, което държи
на себе си, няма да ти позволи да се размазваш като мекотело от
чувства. Момичетата, общо взето, мечтаят да бъдат изкушавани като
ловджийки; кой предпочита дивечът сам да му се навира в прегръдките! Гледам отстрани
как изящно замятат тънките си копринени мрежи, любувам се на умението им хем да
са независими като котките, хем да ни изкушават – отначало полекичка,
постепенно все по-яростно, все по-откровено, докато в ушите на набелязания за
отстрел заблъска Голямата тръпка на копнежа му по жена. Учудвало ме е как момичето,
успява да разпознае истинския мъжа сред куп кухи аполоновци. Често се е оказвало,
че избраният за отстрел екземпляр е неособено привлекателният мъж, който с нищо
особено не блести. Младата жена обаче е наясно – сред обсаждащите я не й е
нужен някой ръб, комуто да одере скалпа и да си го окачи на колана до
отстреляните вече пауни, зайци, фазани. Тя търси онзи, който като че ли съвсем
не отдава значение на женски предизвикателства – стръв, достойна за женското
любопитство, и ще прави опити да извади безразличния от черупката му, ще се
усмихва гальовно, ще се отърка около него, сладичко ще чурулика и ще се мотае наоколо. Увлече
ли се по нея обаче, тя мъничко и полекичка ще се отдалечава, сякаш ще го побутва
по чело: Ей, хубавецо! Не бързай, мили! Толкова лесно няма да ме постигнеш.
Отчаян, озадачен, той спира преследването, вкопава се на място и... тогава
започва любовната Евина авантюра. Тя вече знае: той е налапал стръвта, вече
страда, бленува, не мисли за друго, освен за нея. Може би ще му позволи да я
докосне, и увлечен, опротивял и на себе си от плътските си мераци, ще го отведе
до Едемските градини, които не е и сънувал. И всичко напомня опитомяване на дивото
мъжко животно за впрегатен добитък. А кой е звероукротителят не всякога е ясно.
Вгледайте се пак в благопристойните бракове и връзки между заможен мъж и
интелигентна млада дама!
Ако нещо ме е
облагодетелствало в този род нежни авантюри, това ще да е вроденото ми нехайство.
Ако нещо някога ще ми е попречило, това ще да е когато са ме усещали, че ги
вземам твърде дълбоко. Силно увлеченият самец плаши, тя интуитивно усеща, че
той й наднича в личната свобода; обратно – уравновесеният е предизвикателство
за нея, че може да му се облегне като на дънер, може да се подслони при него,
да го боготвори и ласкае. Обаче и дънерът е до време! От стария пън става
прекрасен ориентировъчен знак, кота, репер! Мятайки се в живота си на жена като
пъстърва в пенлив поток, ако невинаги тя е наясно със себе си, наясно е с
дънера. Мисля си: ако ви нямаше вас, момичета, млади духом жизнени и
страстни жени, отдавна да ни е опротивял животът с всичките му шарланени
сериали на войнстващата посредственост! Нe знам по-могъща тръпка от
авантюра, в която действащ мотив е любовта с умна, интелигентна жена, която държи
на цената си.
.jpg)
.jpg)
.jpg)