Ars Poetica – ПРОСТО ЧОВЕК

ПРОСТО ЧОВЕК

Просто човек съм, не забравяй това –
готов всички грешки да ти простя.

С торбата лъжи тъжно ден подир ден
бях зомбиран и жив, ти бе идол за мен.

Вярвах, бях от теб цял във възторг,
от лика ти обсебен, за мен беше бог.

Бях добър и наивен, бях просто човек,
ала днес по-измислен не зная от теб.

Бях войник, по тревога окрилен за война,
убеден, че ще мога за теб да умра.

Просто редник, изпратен с добър автомат
да изчезна безследно за модерния свят.

И ще пращаш и други, по-наивни от мен
да цвилят до лудост този глупав рефрен:

Просто човек съм, не забравяй това –
готов всички грешки да ти простя.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 2 mar. 2008 – edited 19 fev. 2017

Ars Poetica – МОНИКА

МОНИКА
или реквием за моето поколение българи 

Кой те зъл вятър довя, скъпа Моника,
в ерата на нашето варварство детско,
в епохата на евтини устни хармоники
и на онези градски неприлични песни
за пиратски кораб, бродещ из океана,
мъртвец в ковчега и жената на капитана,
за босоногия принц Чико от Порто Рико,
Темпико-Темпико, Темпико е в Мексико,
и за Малката креолка от Венецуела,
за Боцмане-е, къде си куче еднооко...?

О Моника!

Ти беше най-сладкото момиче на земята,
може би защото ни бе съвсем непозната
и с онова бяло рокле на кървави точици
изгря като лилия в утрото на живота ни.

Даже и потресът не успява да изтрие
илюзията, с която бяхме лъгани ние.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 18 fev. 1996 – edited 18 fev. 2017