ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (734.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (734.)

  И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, лудостта и безумието. И познах, че и то е гонене на вятър. Защото в много мъдрост има много досада; и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст (или Проповедник)*

 22 uni 1966

РОЗАТА**  

Розата е влюбена, влюбена във Вятъра,

влюбена, самотна – Роза зад прозореца,

и до късно вечер пее или плаче

влюбена, самотна – Роза зад прозореца.

Затова е чуден, чуден ароматът й

и е пълна, пълна с нежен мирис стаята…

Все седим замислени с лакти върху масата

и е пълна, пълна с нежен мирис стаята. 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 22 sep. 2021

–––

* Книга от Стария завет. Заглавието иде от гръцкия превод на Седемдесет мъдреци. Еклисиаст е анонимен труд, вероятно писан през III в. пр.н.е. Авторът Кохелет се представя за син на Давид – царя на Йерусалим, което отпраща написването към X век пр.Хр. 

** Текстът е писан в кабинката на радиорелейната станция Р-401М в т.нар. "Вила Цонка", както на подбив я зовяха момците от стария набор, по време на нощно дежурство, когато съм бил новобранец. Бел.м., tisss.