tisss: 04/10/22

неделя, 10 април 2022 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (950.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (950.)

Като грахови пет зърна от една шушулка се изтърколили петимата синове на бедния бирник от Харманли – невероятно за днешните ни представи: да си заровен до гуша с пари, пък семейството ти да е най-бедно в бедняшката махалица. Да не се занимават с политика, съветвал синовете: "Политиката е мръсна работа за пропаднали"... Този, очевидно нагледал се на какво ли не, човек ми е ориентир за стойността на големите кухи речи. – Аноним (1947)

18 maj 2008

ХАРМАНЛИЙСКИТЕ ПЕТИМА БРАТЯ (5.)*

Когато са си бъбрели да ги обсъждат незлобливо или ядно за нещо си, съпругите на петимата братя отронвали понякога ехидничко, но и с пламъче затаена дяволитост в усмивчица, определението "Господинкините синове". Най-често съм чувал тъй да се изразява родопчанката от кв. Устово чинка ми Кети (Катерина) – жената на чичо Насо, която хем бе гардеробиерка, хем цигари продаваше в преддверието на пловдивския ресторант "Република" (бивш "Молле"), онзи най-луксозен някога пловдивски лъскав ресторант с големите огледала по стените, любимо място за местната пловдивската бохема от епохата на Царство България, където някога местен управник превърнал в затворник младия Александър Балабанов, докато не преведе на български докрай от оригинала философско-епичната драма "Фауст" на немския класик Гьоте.

Длъжността на чинка ми Кети беше да подрежда по закачалки балтоните, кожусите, палтата на изискано облечените мъже и жени, а и да продава цигари във ветровития безистен с циментов под, посрещайки и изпращайки разните им там компании винаги с добра дума и с любезна усмивка, и Кети – съпругата на Насо Гащара, изпълняваше по време на соца тази длъжност на професионална слугиня поне трийсетина години. Прескачах чат-пат да си купя цигари от нея, пък и да си побъбрим, докато бях част от редакцията на местния младежки седмичник "Комсомолска искра", особено когато ме е налягал глад да чуя гласа на човек с доста проницателен ум, добронамерен, видимо благосклонен към мен, 25-30-годишния й роднина. "Виждам те, ах... и ти си Бояджицка семка – греела е насреща ми с иронична усмивка, – падаш си по хубави момичета, а!" Други нейни фразички са ми откривали какво всъщност си мислят за мен родителите ми, които все намираха за какво да ме хокат: "Да знаеш, Надка много се гордее с теб!" или "Питам баща ти: А бе, Кинчо, що на Елито помагаш, а за сина не си така? – А баща ти: Какво да го правя, като е навирил глава, как ни веднъж не дойде да помоли: Имам нужда от това и това!"

Доста семейни и родови тайни, доста подробности покрай Господинкините петима сина отнесе чинка ми Кети със смъртта си. Съпругата на Бате Митко – Фани (Фанка) – родом от Хасково, която яко се големеела пред етървите и пред по-малките братя на мъжа си, у дома не съм усетил да я долюбват. Ето и лакърдия, излязла из устата й на типичен грандоман с интелектуален недоимък, която лакърдия я представя може би най-изчерпателно: "Аз съм като олиото над водата – фукала се хасковлийката Фанка пред етървите (съпруги на останалите четирима братя) Златка от Xарманли, Катерина от Устово, квартал на Смолян, майка ми Надежда от Пазарджик и Емилия от Радомир – винаги ще съм по-горе от вас". Първият – най-големият, Димитър, Бате Митко, както го наричаше баща ми, за мен си е образ на мечтател и романтик, българска версия на Сервантесовия Дон Кихот дела Манча. Висок, строен и синеок, особено се гордееше с мотоциклета си, 500-куб.см немско енесю (NSU) от 1934 г., триколесно возило, оказало се в Пловдив кой знае как от далечна Англия, нещо силно престижно за мъжа в онeзи усилни бедняшки времена. Едрогърдата хубавица в младостта си Фанка, едроглава и с неприятна усмивчица, предполагам, бързо ще да се наситила на донкихотовщините, на великите проекти и велики начинания, които неизменно приключвали плачевно, си отмъщавала, като хленчела пред разни чужди мъже – вероятно за да я ухажват. Купил прожекционна кино-машина на кредит и обикалял селата около Пловдив, организирал кино-прожекции. Известно време прилично печелел, но намерили се завистници и три пъти му палят кино-машината, на три пъти едвам сам я спасява от пламъците, докато съвсем се отчаял и зарязал този печеливш бизнес около трийсет и петата си година, малко след кървавия Девети септември 1944 г. Две или три години по-късно отворил мизерна работилничка за ремонт на електродомакински уреди (котлончета, лампиони, вентилаторчета, грамофони и пр.) на пъпа на Пловдив, отначало баш на ъгъла срещу Централната градска поща, където сега са разкопките, по-късно, подир 1959 г. – срещу бившата баня "Цар Симеон", която баня беше където е сегашната спирка срещу хотел "Тримонциум". Барачката му бе залепена за ствола на огромен бряст, десетина метра на север, вляво от ъгъла на бул. "Цар Борис Обединител" и улица "Капитан Райчо".

Бате Митко и Мичона. Пловдив,1940 г.

Обитаваше под наем с жена си и двете щерки Мария и Диана двустайно жилище на третия етаж на ул. "Хъшовска" 10, между бул. "Шести септември" и река Марица. Бил съм в пети или шести клас, когато по стълбището към третия етаж от бъкано с антики жилище изведоха първата, най-голямата от братовчедките ми от харманлийския род Бояджиеви, Мичона (Мария), накипрена като луксозна булка, най-долу – пред вратата на "Хъшовска", да ги снимат с младоженика Митко от Пазарджишкото село Лесичово – трътляв дебеланко с румени бузи и физиономия на паднал от Марс. Подгънал крак под задника си, докато онези се снимаха за историята, свил се одве на същото онова стълбище, надрасках върху къс кафява амбалажна хартия римушка в чест на Мичона и нейния смешен жених. И това нещо от няколко строфи чете на всеослушание чинка ми Фанка, първо на тротоара пред къщата, после на пищното празненство с xапване-пийване и тържествена гюрултия, докато притеснен, моя милост самозваният поет се бе смесил с хлапенцата на сватбарите и си се правеше на ни лук ял, ни лук мирисал.

По-късно чичо Митко и неговата Фанка отидоха да живеят под наем към "Жилфонд" в приземното жилище на булевард "Христо Ботев" № 50 срещу пловдивската Военна болница, в съседство и с други завалии, сред които семейството на някакъв боксьор тежка категория. И там, защитавайки вечно оплакващата се несретна Фани, боксьорът с юмруци млател чичо ми Митко, та когато едва 54-годишен, той издъхна в клиниката срещу Централната жп-гара от тумор в мозъка, помня как, изливайки ракия на масата вкъщи, баща ми това рече и млъкна: "Съсипа му живота на бате тая жена". Всъщност, мисля си, че Бате Митко се поболя от притеснение, че военен камион му беше помлял паркираното току пред прозореца му лъскаво енесю. Не успя миличкият да преглътне загубата на последното ценно, останало му в неговия бедняшки живот на Дон Кихот, с което като типичен романтик обичаше да се гордее. Не побоищата и не горделивостта и хленчовете на претенциозната му съпруга, съсипаната илюзия за успешен живот в моя любим и омразен Пловдив на простаците не надживя първият дотъркалял се тук като грахово зърно от Харманли между синовете на Господинка и бирника Георги.