ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1302.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1302.) 

  Миналото живее с нас, докато има кой честно да ни го разкаже. И мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в религията, етноса или обществения строй, а у човека. Тежко му и горко на отродника! – Аноним (1947)

 12 jan. 1994

ДА ВДИГНЕМ СМЕТТА

Да запретнем ръкави, да вдигнем сметта,
да отсеем от пясъка на Историята
зрънцата злато.
Умно да се поучим,
да се посмеем от сърце. Да строшим
дръжката на метлата о гърба на
палачите на България,
слугите им да накажем
с мълчаливо презрение.
До блясък да излъскаме слънцето,
от мрачни облаци простора да изметем.

О, колко работа се отваря!
Но денят е хубав, утрото е чудесно
и сърцата пърхат
с крила на щастливи орли.

...А после, приседнали привечер
до сянката на мама, до снега,
паднал от кротката й
хилядолетна усмивка,
да си спомним,
човечество,
лудориите от далечното детство
и да поплачем от нежност,
че денят,
ах! –
нашият ден
си отива
и кълнове утрешни напират
върху нашите
задъхващи се от старост гърди.*

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 12 uni 2023

Илюстрации:

- Авторът преди петдесет години.

- Избраници на нацията, които...

___

* Сб. "Кардиф", тираж 300 екз., самиздат 1997 г., стр. 37-38: "Нашият ден". Бел.м., tisss.