КРАЙ РУЧЕЯ ПЕНЛИВ...
В памет на Франсоа Вийон
Край ручея пенлив от жажда аз умирам,
отвътре ме гори, но външно зъзна в мраз,
орел държа в ръка – врабец в небето диря,
ценя това, което не струва грош за вас.
На глупав най-държа, когато ловко лъже,
на хитрия обаче присмивам се в очи,
когато съм призван, отзад седя си тъжен,
когато не обичам, мен триж по ме боли.
Задавя ли ме плач, шегувам се тогава,
с която се заяждам, любима ми е тя,
прославата за мен е наръч суха плява,
а всъщност всичко мое е плод на суета.
Изгубя ли покой, оправям се щастливо,
подгони ли ме Злото, се чувствам възроден,
минавам като пътник, не знам къде отивам,
капризен съм, а няма по-примирен от мен.
Комуто се надсмивам, владее ми сърцето,
разочарован само узнава любовта,
щом хвалят – е, тогава не струват стиховете,
че най-добре
се люби невярната жена.
Не искам да съм прав, щастлив по изкушава,
каръкът ме преследва, дори и да съм прав,
че мила ми е мен най-подлата държава,
в която сиромах съм, но богаташ по нрав.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, edited 25 dec. 2017