ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1444.)
И си предадох сърцето да узная мъдростта, лудостта и безумието. И узнах, че и то е гонене на вятър. Че в многото мъдрост има много досада, и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст, Библия
19 maj 1996
НЕВРЪСТНИ ВЛЮБЕНИ*
– Светни си с фенерчето – тихичко казва,
докато рови той стръвно в нейната пазва
и все не уцелва онази скрита вратичка,
зад която го очаква горкото момиче.
Подир боричкане между тези двамата
обезверен гол той се вмъква в банята
и го слуша тя озадачена в леглото
как вън се плиска пороен животът…
– Миличък-моичък, какъв си ми мъж! –
по косите го гали и го успокоява,
и значи, взема нещата в свои ръце,
целува отчаяното му момчешко лице:
– Нали знаеш как много си те обичам!
Гледай ме! Ето! Не ти ли харесва? –
полекичка започва да се съблича
и насред стаята се върти на пета,
за да види той най-подробно плътта.
– Харесвам те, о-ох! – отвръща й той.
И се хвърлят те отново в леглото:
две войничета в кръвопролитен бой,
сражаващи се във името на живота.
Плющи дъждът. Гръмотевици тряскат.
Градът сякаш цяла нощ ръкопляска,
за да посрещне на другия ден сутринта
не двама невръстни, а мъж и млада жена.
Пловдив – център на Любовта и Вселената
Plovdiv, edited on 5 dec. 2023
Илюстрации:
- Има ли по-предизвикателно от любовта?
- Град, в който не можеш да не се влюбиш!
–––
* "Старицата, що кашля кърви/, във зъби стиснала душа,/ и тя си спомня своя първи/ любовник, с който спа в ръжта/ преди петдесет лета./ Но после има втори, трети.../ Забрава тях ти сполетя,/ че първият най-ярко свети/ в отминалата суета"... Из поемата "Завещание", съставена от 122 ле-та (осмостишия) по подобие на Франсоа Вийон, писана през април-юни на 1971 г. в мизерна квартира сред добруджанското село Гурково, в двора на местната черква. Бел.м., tisss.
.jpg)
