ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1444.)

     ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1444.)

  И си предадох сърцето да узная мъдростта, лудостта и безумието. И узнах, че и то е гонене на вятър. Че в многото мъдрост има много досада, и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст, Библия

  19 maj 1996

НЕВРЪСТНИ ВЛЮБЕНИ*

– Светни си с фенерчето – тихичко казва,

докато рови той стръвно в нейната пазва

и все не уцелва онази скрита вратичка,

зад която го очаква горкото момиче.

Подир боричкане между тези двамата

обезверен гол той се вмъква в банята

и го слуша тя озадачена в леглото

как вън се плиска пороен животът…

– Миличък-моичък, какъв си ми мъж! –

по косите го гали и го успокоява,

и значи, взема нещата в свои ръце,

целува отчаяното му момчешко лице:

– Нали знаеш как много си те обичам!

Гледай ме! Ето! Не ти ли харесва? –

полекичка започва да се съблича

и насред стаята се върти на пета,

за да види той най-подробно плътта.

– Харесвам те, о-ох! – отвръща й той.

И се хвърлят те отново в леглото:

две войничета в кръвопролитен бой,

сражаващи се във името на живота.

Плющи дъждът. Гръмотевици тряскат.

Градът сякаш цяла нощ ръкопляска,

за да посрещне на другия ден сутринта

не двама невръстни, а мъж и млада жена.

Пловдив – център на Любовта и Вселената

Plovdiv, edited on 5 dec. 2023

Илюстрации:

- Има ли по-предизвикателно от любовта?

  - Град, в който не можеш да не се влюбиш! 

–––

* "Старицата, що кашля кърви/, във зъби стиснала душа,/ и тя си спомня своя първи/ любовник, с който спа в ръжта/ преди петдесет лета./ Но после има втори, трети.../ Забрава тях ти сполетя,/ че първият най-ярко свети/ в отминалата суета"... Из поемата "Завещание", съставена от 122 ле-та (осмостишия) по подобие на Франсоа Вийон, писана през април-юни на 1971 г. в мизерна квартира сред добруджанското село Гурково, в двора на местната черква. Бел.м., tisss.