ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (555.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (555.) 

 Някогашните верни квартални доносници, които слухтяха кой пали свещи в църква, кой в компанията от приятели разправя вицове за властта, са първите ни демократи. В Съюза на демократичните сили и почти без изключение в управата на по-големите парламентарно представени формирования – партии, движения и коалиции, ченгето бе и си остана най-кресливата, най-мазната, най-противна персона. – Аноним (1947)

  17.03.2009. 

ДОНОСНИКЪТ

Човекът зад завесата се крие,

на поста си, разбира се, той бди

да не сгрешим и кротки да сме ние,

разумно да се пазим от беди.

Навярно спец в следенето, обаче

у мен започва всичко да крещи

и ще ми се през локвите да крача –

щом видя го, на мен ми се греши!

С копривата да вляза в люта битка,
безплодната лоза да покося,
да разгневя гнездото на осите – 
да ме ужили някоя оса.

Над влюбения кос да се надсмея,
да литна след самотното врабче,
изпаднал в плен на щурата идея,
че още съм невръстното момче,

че възрастните нищо не разбират,
ако навикват малкото дете,
че само търсещият не намира,
а пък тревата все пак си расте.

Косят я, мачкат я с обноски груби,
а тя е дом за всеки като мен,
готов да тича подир пеперуди
като хлапе до сетния си ден.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 19 apr. 2021