вторник, 30 юли 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1616.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1616.)

  Колкото и невероятно, изтребват ни по план, а по-невероятното е, че става под формата на креслива кампания, че така ни пазят здравето. – Аноним (1947)

 19 avg. 2008 

МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ*


О вие, дето целите сте в рани
и сълзите ви слънцето суши,
спомнете си, че дълго ще ни няма.
Молете се за нашите души!

Животът е миг толкова чудесен,
но и човек безстрастно да греши,
с по-възрастен да си учтив е лесно.
Молете се за нашите души!

И ние бяхме дръзки и сърдити,
но с времето гневът ни се сниши;
затуй докато гледат ви очите,
молете се за нашите души!

Ветрецът докато косите роши
и Любовта забраните руши,
нещата, значи, хич не са ни лоши.
Молете се за нашите души!

Успехи, почести, суетна радост
щом мярата човешка превиши,
помнете, дълго няма да сте млади.
Молете се за нашите души!

На възгорделия се за награда
Съдбата костите му ще троши,
та прошка нам за лицемерна гадост. 
Молете се за нашите души!

Лежат без дъх и скитникът, и царят.
Червеите глозгат черепа плешив,
а Времето око едва притваря.
Молете се за нашите души!

Какъвто и да си е маловажно,
кой си – подире друг ще да реши.
На младия обесник тук ще кажа:
"Моли се и за нашите души!"

Пловдив – гнездо на пошлостта и културата

Plovdiv, edited on 31 uli 2024
–––
Франсоа Вийон (1431-146, из "Балада на обесените".
О хора, що след нас сте се родили,
не ни презирайте със думи зли.
Ако към нас добро сте проявили –
над вас самите Бог ще се смили!
Висим шестима, виждате нали;
плътта на всекиго била е драга,
но ето я – вони и се разлага,
и всяка кост на пепел се руши.
Ала не ни оплювайте веднага.
Молете се за нашите души!

Вж. и Историята на Фр. Вийон в "Немилосърдната красавица" – филм за връзката между най-великия поет на Франция с богомилството и влиянието на България –https://bnr.bg/hristobotev/post/101913327
    Вж. https://chr.bg/istorii/lichnosti/kriminalniyat-zhivot-na-poeta-fransoa-vijon/ Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1642.)

      ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1642.)   Светът е  сцена и ние сме актьори на сцената: влизаме-излизаме и за своето време всеки играе ...