БАЛАДА ЗА ДЖОН ЛЮБОВНИКА
Най-после престраши се Джон, реши да се ожени;
уши си риза, панталон, бельо копринено, премени,
муцуната си освежи, брадата сива сам обръсна,
подряза дългите коси и ето го красив възкръснал
един достоен мъж, тъй горд, идалго сякаш от Ла Манча,
занемарения си двор премете, прекопа и значи,
със длани върху колене отпред в очакване приседна
мома със влюбено сърце да се яви тук ненагледна...
Моми дал Бог, но тез моми защо към него не поглеждат,
замятат мрежи отстрани към глупавичките младежи,
кикотят се, въртят поли, косите им свистят лъстиво;
не знаят ли как го боли мъжът, усмихнал се накриво,
открил внезапно може би, че времето му е изтекло?
Тъй шумен е за нас – уви! – сезонът весел, мимолетен
на сълзи, флиртове, мечти, на подвизи и грешки,
когато някой Джон седи накипрен и ужасно смешен!
.jpg)
.jpg)
