Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 17 юни 2017 г.

Ars Poetica – ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО…

ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО…

– Прането, манджите, метенето, паниците,
скитала съм по магазините, мили мой,
закъснявала съм, но не съм те питала
няма ли най-сетне да видя покой!

Мърмориш, риеш пак пода с копитата,
сметка ми търсиш и все ти си прав;
как да се хваля с теб пред роднините,
като сам се не виждаш с този тъп нрав!

Била съм все киснела пред огледалото,
в неделя обичала съм цял ден да спя,
единствено у мене изкушава те тялото,
а не, миличък, че и аз съм с душа.

Бойлера вечер докрай съм източвала,
не съм ти оставяла капка топла вода,
била съм нехайна, много често – неточна,
по-често съм ти казвала Не, вместо Да.

Кога, миличък моичък, ще ме разбереш,
жена се удря ни с дума, ни с цвете дори,
предпочитам да ходя боса и пеш,
не с Еди кой си принц Кесия с пари.

Как смяташ, мили, да продължим –
заможни просяци или бедни крале,
с теб да съм само първа дама на Рим
или птица с големи красиви криле?

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 17 uni 2016 – edited 18 uni 2017

Ars Poetica – ПЕТЛЕТО

Тригорци, Петър Ненов – Печо (1917-1983) и Вера 

ПЕТЛЕТО

Понякога в бедняшкия квартал
петлето на съседите ме буди,
из сънища кошмарни изпълзял,
отново съм в поляна с пеперуди

и пак съм пред порутен селски плет
в Тригорци, Добруджа преди години –
на Петър Ненов по-малкият зет,
и значи, с Печо бяхме си роднини.

От кръчмата си идваме, едва
крепим се на нозе и рамената
ту аз, ту той подпираме с ръка
да се не изтърколим на земята.

В дома ни чакат наште женоря
настръхнали, ужасно мълчаливи;
като мома изтяга се Нощта
сред сладостите на мъже препили.

В стайчето горе, свит на колене,
мърмори Печо, че ще се умира,
в туй също време моето женче
с юмруци по гърба ми се нервира

и тича в двора с кофата вода
среднощ повърнатото да измие.
А жлътнала се... ех!... една луна,
каквато няма как да знайте вие

описана от мъдър астроном,
ала мъжът пиян добре я знае
и ходи пак да лочи вино, щом
усети бяс по нейната омая.

Когато в утринния бръснещ хлад
петлето на съседите ме буди,
дочуя ли го, пак съм онзи млад
глупак в поляна, пълна с пеперуди.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 5 maj 2013 – edited 18 uni 2017

Ars Poetica – НЕПОЗНАТА ДАМА В ДЕН ДЪЖДОВЕН

НЕПОЗНАТА ДАМА В ДЕН ДЪЖДОВЕН

Косите ти без златен гребен
под шапката широкопола,
косите ти без златна фиба,
увити хлабаво на кок
 
към тях ръката ще посегне,
за миг
– към устните ти голи,
и плъзгайки се край гърдите,
ще спре на твоя ханш висок.

Ще те погледна, ще отмина
и повече не ще ме срещнеш,
на спомена реката светла
случайното ще позлати,
но в някоя случайна книга
героят, влюбен безутешно
във героинята случайна,
ще бъде с моите черти.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 17 uni 2017