петък, 20 юли 2018 г.

Документи и факти – ЗНАМЕТО

    Да не гръмне казанът, монтирали му пищялка. И доверчивият народ по площадите на България се кефи: Я, каква яка свирка, как харно свири!

ЗНАМЕТО*

   В едно училище учителите се събраха веднъж да гласуват дали да си окачат трикольор върху покрива. Имаше разни изказвания, в смисъл "за" и "против". Тези, които бяха "за", изтъкваха колко са горди, че са българи; онези, които бяха "против", опонираха, че – ти, драги, ако си се чувстваш българин, не ти пука за знамето, то е вънкашен, така да се каже, атрибут.

   И понеже не успяха да се споразумеят, избраха комисия, която от името на колектива да прецени:


    а) Е ли нужно знамето?


    б) Не рискуваме ли да подразним етническото малцинство в гетото.


    в) Ако ще се слага, на кое място да се тури?


   След седмици на съвещания и заседания надделя становището да се рискува и байряк въпреки това да се тури. Тогава обаче възникна втори проблем – търговците на пазара ни не предлагат байряци с цветовете на българския национален флаг, а именно: бяло, зелено, червено. Имаме ги всякакви: на
Великобритания, САЩ, Европейската общност, на Германия, Франция, Италия, Турция, на несъществуващата СССР, но български не.

   Временно взеха един назаем от близкото десантно поделение, забиха байряка на покрива и след три дни го забравиха. Ама минаха три месеца и наближи Гергьовден, и пред училищното ръководство се явиха пратеници на командира на господа десантчиците да си приберат знамето. Армия без знаме не върви да марширува на бойния си парад, нали!

   Така проблем нумеро дуо лъсна отново – взето е решение, а пък не се изпълнява. Ще речете, какво толкоз! Но за един учителски колектив много е важно какъв положителен пример се дава на подрастващите. Ето поради что излъчиха трима отговорници, които бяха натоварени съответно с:


  а) изнамиране подходящ естетически модел на българското знаме;


  б) ангажиране опитен шивач, личност с доказани морални качества. И...


  в) закупуване на 3 (три) ивици габардин от 80% естествена вълна и 20% ликра (същата, от която правят дамски чорапогащници, трайна е и бримки няма да й се пускат). Плюс златни ресни според подточка а) вид и размер.


   Платът и ресните купиха с лихвата от париците, които учениците бяха предплатили за бодигардове (пенсионери пазванти) на школото. За целта от областния Военноисторически музей с връзки беше изнесено истинско бойно знаме от Балканската война, заснето бе и тайно върнато на музея.

   Епопеята с байряка да е минала към точка "Приключени мероприятия", ако онзи по подточка б) не бе проявил осъдителна самоинициатива. За да се натегне пред шефа на училището ни, въпросният Алабашев сформира "Фърковата чета" от по-буйни питомци, които разлепиха из този район на града обяви, писани собственоръчно и с правописни грешки от даскала: в смисъл, издирва се шивач, който освен посочените морални качества не е и скъпчия.

   Наложи се от първоначално определената комисия да се излъчи жури с председател и двама редови члена. Журито се спря на най-подходящата от заявените дванайсет оферти, а именно – върху офертата на бай Спиро Янкеседжиев, собственик на частното шивашко ателие "Сега не, ама утре да!" – който склони да свърши работа без заплащане, при условие върху дръжката на байряка да ковне емайлирана табелка, върху която с червен лак пише фирмата му, тъй че да се чете и от улицата с невъоръжено око.


   Тук се намеси г-н директорът Коджакафалиев, който на оперативката по този неотложен повод каза, че е възмутен отдъндуша. Досега външно хладнокръвно и донякъде безпристрастно наблюдавал батаците покрай националната ни светиня, обаче чашата на търпението му преляла и той вече хич не може да понесе тази гавра. В заключение нарече претенциите на самозвания шивач с фразата "кощунствено национално предателство".


   Вследствие това обстоятелство патриотическите комисии, журита и прочие се саморазтуриха и по-нататъшни приказки на тема "Българското знаме" станаха опасни за здравето на колектива, а и за личното здраве на всеки даскал в частност.


   Понеже междувременно двете ивици габардин: бялата и зелената, бяха съшити с як обущарски тегел, като си прибираха недоработената светиня, знамето, оладжак (демек, по турски), заключиха го в сейфа на училищната касиерка, като веществено доказателство за пред финансовите акули.


   Отнесе си го литераторът Кирил Методиев. Негова бе идеята за знаме. Опитът му да разцепи колектива беше остро разобличен от синдикалната лидерка историчката леля Майя, която на общото събрание на даскалите и помощния персонал ни каза, че живеем в смутни и несигурни времена, когато международната обстановка се мени всеки миг и хем с главоломни темпове, тъй че не се знае утре, вдруги ден на кой остър завой някой ще изхвърчи в дерето, пък и дали изобщо ще я има Българската ни държава. Предвид този фон от неясноти и притеснения, свързани с покачващия се курс на долара и понижените заплати, както и във връзка с предстоящите съкращения в щата, колегата не трябвало да се натяга пред шефа. Поради наивност, присъща за абсолютен романтик с оскъден педагогически стаж, колегата налял вода в мелницата... Е, знае се в коя мелница.


   Прочее, така естествено животът подсказа най-далновидното решение на казуса със знамето, а именно: да не се дразнят населяващите съседния район мургави братчеди, байряк на покрива на училището да се не окачва. Понеже гордостта си е гордост, обаче сиренето, драги българи-юнаци, е с пари, хем много пари, да не отваряме лаф, че двайсдевет години у нас всичко ни е менте, особено жаркий патриотизъм и доброто мазно сирене. 


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 5 uni 2008 – edited 21 uli 2018
–––
* По действителен случай в някога най-многолюдното (2400 деца от I до XI клас) средно общообразователно училище на утрешната европейска културна столица Пловдив. След трийсет години демократизация в момента училището вече е основно (до VII клас) и едва 500-600 хлапета тук изучават пренаписана Българска история и съкратен курс по Родна литература без онези автори, които дразнят комшиите, американците и евролибералите. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...