ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (497.)05.03.2007. ЙОГИТЕ
С дневника под мишница и кутията с тебешир в лявата ръка излезе от учителската стая. Десетина минути преди това беше стояла пред спуканото на верев огледало да си говори под носа, само да не я чуят колежките: "Аз съм хубава... аз съм хубава... аз съм много, много хубава!", тупирала се беше и се беше ресала, масажира бръчиците, които се бяха появили като паяжина между очите и ушите, пооправи брошката от цам, която пунтираше златния Христос на кръста, издърпа по-височко на ханша свлеклия се чорапогащник. По този начин се съсредоточаваше, което си е АТ (автотренинг)...Тя уважаваше учениците и всички трудови хора по света... Мина покрай прислужницата, която чисти учителските тоалетни, шефския кабинет и бие звънеца, кимна й с лекичко застинала усмивка: "Здравей, Марче! Как си?" – и без да дочака отговора на Марчето как е, пое, заизкачва се по стълбището към Голгота на четвъртия етаж, пружинирайки на пръсти, с вдървено изпънат гръбнак и изтеглена назад шия, пък раменете – ниско спуснати. Между другото, така препоръчва и известният в цяла Русия психотерапевт Владимир Леви*.
Дивачетата от VII-б клас я посрещнаха с бойния вик на сиуксите**; от стълбището чу трополенето на шест или седем чифта стъпки – бяха съгледвачите, предният пост на племето. Трясна се вратата, но веднага след това се открехна и една рошава кратунка се показа насреща й с любопитно ококорени оченца. Трап-труп, трап-труп, трап-труп... Полуотворената двер широко се разтвори като царска порта пред Нейно величество и дежурната мазно-мазно прошепна: "Пък Иван спука мивката, госпожо!" И в същия миг рошльото, изпъчил се пред черната дъска, изврещя с всичка сила: "Клас, стани! Клас мииирно!" – та тутакси си помисли: ще се наложи в най-скоро време да им разкаже за гласните струни, колко е вредно да пресилваме белите си дробове и прочие.
Седна зад бюрцето, побутна учебника по
математика по-настрани и прехвърли крак върху крак, па начена любимата си тема за
природосъобразния начин на живот.
– Месото съдържа токсини. Хората, когато
употребяват месо, масово се тровят и... – Представи си трийсет хиляди
натръшкани възнак по бойното поле, а пък токсините с куклуксклановски бели качулки, в
прабългарски железни доспехи гордо се разхождат наоколо. – Защото – повиши тон и вдигна показалец към тавана на класната им стая – енергията в чист вид, възприета от слънчевите лъчи чрез фотосинтеза, се намира в листата и
корените на растенията...
– И в дръжките! – Изхихика зевзекът на класа
Станчо.
– Да-а. И в дръжките несъмнено! – намести
очилата с лупите върху късогледите си очи. – Какво смешно има тук!?
Племето насреща й явно си беше сто процента
месоядно; гледаха я така предано! В крайна сметка, дали пък математиката не е създадена
само за да се изтезават децата, и те вероятно сега бяха доволни и щастливи, че
изпитването днес им се размина.
– И представяте ли си колко е жестоко да се
убиват живите същества! – редеше тя. – Примерно, невинното агънце, прасенце,
зайче, пиленце и теленце... само и само да си задоволим...
– А салам може ли?... Понеже саламът не е живо
същество – прекъсна я глупакът на
VII-б клас пълничкият Панчо. – Плюс това, нали добре знаем, че в кренвиршите...
– Не може! Не може! – отговориха му дружно и
се разшумяха.
– И саламът е месо – перна го някой по врата. – Не ставай глупав!
– Така човек пази не само стомаха, но и
нервната система – продължи да ги уговаря, като ги бодеше с лупите пред очите
си и виреше показалец. – Мир и любов, ето това е най-важното. В живота трябва да
има спокойствие. Например, в Индия... Като не били съгласни англичаните повече
да ги експлоатират, какво сторили мъдрите индуси? А! Знае ли някой как
постъпили бедните индийски селяни... Ами да, нищо не направили! Престанали да работят.
Пасивна съпротива, да-а-а! Колонизаторите тогава ги повели на разстрел, обаче индийците
дори и пред смъртта си запазили равновесие на духа и не протестирали, ни се молели.
Това се случва преди точно сто и петдесет години.***
– Ега си и йогите! – ядоса се някой от
задните чинове.
– И какво ли ще рече онова "силно да любят
и мразят"? – Беше леко озадачена, че я прекъсват. – Това е чисто и
просто разбиване на нервната система. Но както учените са установили, нервните
клетки не се възстановяват... Никакви такива "силна любов и омраза"! На всяко
нещо все един ден му идва времето, човек не бива да пришпорва събитията.
– И си представи събитието като голяма сочна зелена гъсеница и онзи там с
високото чело и христоботевска буйна, къдрава и смолисто черна брада е с шпори на ботушите
и боцка гъсеницата с шпорите.
Дребничката Янка Ганева от първия чин на средната редица, онази с
русата косица, прибрана в миши плитчици, вдигна ръчица:
– Госпо-о-ожо! Разкажете ни за йогите.
И тя им разказа и за йогите. Даже им показа няколко азани (пози на йогите).
След това имаше прозорец – два учебни часа, за да поеме и петия си учебен час по математика за деня. Седеше си върху мекия доста
опърпан кожен диван в огрения от мартенското слънце същински оазис на мира, любовта
и спокойствието и с огромен интерес, макар и за ен-ти път, си препрочиташе онези досадни брошурки на здравни теми... Почиваше си. Сутринта с мъжа си бяха изкарали ужасна
кавга. Термометърът отвън, над северното им балконче на апартамента, показваше
10 градуса по Целзий, и тя разпореди на сина си Елвис, дванайсетгодишен
пъпчив многознайко, да си облече новичката топла фланела от камилска вълна. Мъжът
й Пеньо Куков – водопроводчик, бираджия и рибар, обаче кой го знае защо,
вдигна скандал, че му писнало от нейните глупости. "А-а,
така значи! – озъби се и тя, от своя страна. – Да се грижим за здравето си е глупост. Браво, бе! И детето слуша..."
Тогава съпругът й, инак лъчезарна и чиста, влюбена в простичките дребни радости
на живота душа, запалянко по местния вечно изпадащ и все още неизпаднал от Б-група футболен отбор, излетя от четиристайното им, застлано с дебели персийски килими
жилище, като прилежно тряскаше врата след врата подире си. И сега тя се
чувстваше много несправедливо обидена, неразбрана и нещастна.
– Ах, мила, знаеш ли, че за два месеца успях да отслабна с осем килограма – обърна се към младичката колежка – прясна биоложка в горния курс, която се кимереше**** в този миг срещу огледалото, очевидно усилено се кон-цен-три-раше с онези вълшебни думички според прочути психотерапевти и психоанализатори на човешката, в случая: на женската, душа: "Аз съм хубава... Аз съм хубава... Аз съм хубава и щастлива... Ах, колко съм си хубава и щастлива... Боже мой, няма ли поне един мъж да ме оцени?!"
–––
.jpg)
.jpg)
