Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 3 юли 2015 г.

Ars Poetica - КРАЙ РУЧЕЯ ПЕНЛИВ...


Край ручея пенлив от жажда ще загина,
разпален като жар, по-леден съм от мраз,
отечеството свидно за мен е зла чужбина,
последен сиромах съм, а богаташ по нрав.


Превод
на известната първа строфа от баладата на Вийон:
 
Пловдив, 6 май 2013 година, Гергьовден
Франсоа Вийон (1431-1463)
КРАЙ РУЧЕЯ ПЕНЛИВ...

Край ручея пенлив от засуха умирам,
отвътре ме гори, но външно зъзна в мраз,
орел държа в ръка – врабец в небето диря,
ценя това, което не струва грош за вас.

На глупав най-държа, когато ловко лъже,
на хитрия обаче присмивам се в очи,
когато съм призван, отзад седя си тъжен,
когато не обичам, мен триж по ме боли.

Задавя ли ме плач, шегувам се тогава,
с която се заяждам, любима ми е тя,
прославата за мен е наръч суха плява,
а всъщност всичко мое е плод на суета.

Изгубя ли покой, оправям се щастливо,
подгони ли ме Злото, се чувствам възроден,
минавам като пътник, не знам къде отивам,
капризен съм, а няма по-примирен от мен.

Комуто се надсмивам, владее ми сърцето,
 разочарован само узнава любовта,
щом хвалят  е, тогава не струват стиховете,
че най-добре се люби невярната жена.

Не искам да съм прав, щастлив по изкушава,
каръкът ме преследва, дори и да съм прав,
че мила ми е мен най-гадната държава,
в която сиромах съм, но богаташ по нрав.

  Превод: Jores 


 
Plovdiv, 3 uli 2015 – edited 3 uli 2016