Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 5 април 2015 г.

Ars Poetica - СРЕДНОЩ ПОХЛОПА НЯКОЙ

        На Сончето по случай рождения й ден

СРЕДНОЩ ПОХЛОПА НЯКОЙ

- Похлопа някой, Боже мили! Защо на моята врата?
Навярно сбъркал
, ще отмине. Тъй мрачна е нощта!

- Дъждът съм аз, какво те плаши! Ела ми отвори
,
сложи на масата две чаши. Знам хиляди игри.

- Не ми е време да играя,
а и за пръв път чувам дъжд
наоколо да се мотае, да ми говори с глас на мъж.

- Добре де, вятърът съм, който в брезичката отпред шуми
и в процепите като коте пр
оплаква в тъжните ти дни.

- Върви си
, няма да отворя. Не знам защо си още вън,
когато всички свестни хора спят своя нощен сън.

И не отвори. И отмина случайният неканен гост.
Кой беше?” - ще виси с години пред нея странният въпрос,

че бе дъждовна нощ такава, безлунна и студена бе.
...Нечакана ни се явяваш, Любов, със мирис на небе. 


Plovdiv, 9 maj 2008 – redact. 5 apr.2015