ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1093.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1093.)

  Пловдив е люлка на хилядолетна култура от епохата на траките до ден днешен, но и гнездо на озлобената посредственост, що се отнася до парвенютата на всяка власт. И за тази цел парвенютата са обсадили медиите в този град. – Аноним (1947)

  5 jan. 1980

ЕЛЕГИЯ ЗА ЕДНА ОГЪРЛИЦA  

С коси на кок ще дойде Зимата
като любовница, завърнала се отдалече.
При теб ще седне,
в стаичката, до прозореца,
и ще се гледат двете със лозата
като съперници.
Ще те погледне със очи гримирани
и леко разногледи,
о Георгиос.

В едно мъгливо сиво утро,
подгизнало от лепкава печал,
ще седне в скута ти и ще кръстоса
пътеката си с твоите желания.
И ще ухае
на дюли и стафиди този свят.
О Георгиос!

Съдбата пише бавно с черни ситни знаци.
Вземи се в своите ръце,
на дланите си восъчни върни крилата,
накарай ги да галят тази мъка,
нека ваят
една огърлица върху дървото
с тъничко длето,
една огърлица от всичките горчивини,
от всички болки на света,
за твоя род голям – огърлица от болка,
за твоята любима
Тракия,
сине!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 5 noe. 2022

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1092.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1092.) 

  На трийсетте прекрачил прага, преглътнах всякакъв позор. Мъдрец ли?! Шапката ме стяга, че върху моя кръгозор упражни нелек надзор отец Тибо... – из поемата на Франсоа Вийон (1431-1463 и следите му се губят), "Голямото завещание" (1461)

  02.01.2017. 

ЛЕЖИ В ЛЕГЛОТО МИ, ТЪРКАЛЯ СЕ*

Лежи в леглото ми, търкаля се,

мърмори, че непоносим съм бил,

пред нейните приятелки представя ме

за мрачен тип, що майка си убил.

Веднъж налапаш ли стръвта, 

мизерии каквито да ти прави,

цениш капризната жена –

Любима ли е, винаги е права!

Кафе варя й, дарове поднасям й –

кафето, даровете буламач били,

готов съм да лакирам даже ноктите,

с които драска ме. И много ме боли.

Лалета нося в кошница – замеря ме.

Марули, моркови, вино, дори кюфтета

желала би – говори ми уверено.

И тичам да ги купя. Тъй проклета,

и хубава... Ужасно! О, Боже Господи,

защо наказал си ме с тази проклетия,

къде сгреших, че сякаш на карфица

съм пеперуда, жалък молец, от ония

досадници край всяка хубавица...

И няма милост! Но пак от щастие 

едва ли вече мога да се отърва, 

опротивях на себе си и на приятели,

и пак не знам от нея грях по-сладък,

по-желан. И торен бръмбар ме нарича,

и киска се ехидно до припадък.

Глупак ли съм, че силно я обичам?

Не, няма милост, ала от щастие 

едва ли вече мога да се отърва, 

опротивях на себе си и на приятели,

а не знам от нея по-сладък грях.

 Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 4 noe. 2022

–––

* Под влияние на "Балада за Дебелата Марго" на Фр. Вийон., вж. https://www.dnevnik.bg/blogosfera/article/378110 Бел.м, tisss.