Днес ми е ден, в чиято вечер много ми се ще
да си ми под ръка и да те целувам.
Днес ми беше труден ден, обаче тая вечер
много ми се ще да си ми под ръка, да те целувам.
Да си във рокля с хиляда и едно малки копченца
и едно по едно бавно да ги разкопчавам...
Тая вечер хич не ми се ще и да ме гледаш във очите,
понеже дъжд безспир вали и Господ гръб ми е обърнал.
Никой толкова уют в самотността не е съзирал
повече от мене, мисля си - до днес... Да, никой.
Сраснал съм се с кожата си и от себе си навън не мърдам.
Тая нощ навярно пак ще те сънувам, ала всъщност
ти не си ми нужна толкоз много.
Нужна ми е смешната илюзия, която си посяла мимоходом
с решителност, каквато само страстните момичета владеят.
Време е да се оттегля оттук на хиляди години разстояние
и хубавичко да си помечтая, далеч от врявата на тия дни.
Пловдив, 27 февруари 2012 година
.jpg)
.jpg)
