Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 16 февруари 2014 г.

Ars Poetica - Heaven Can Wait



Днес ми е ден, в чиято вечер много ми се ще 
да си ми под ръка и да те целувам. 

Днес ми беше труден ден, обаче тая вечер 
много ми се ще да си ми под ръка, да те целувам. 
Да си във рокля с хиляда и едно малки копченца 
и едно по едно бавно да ги разкопчавам... 

Тая вечер хич не ми се ще и да ме гледаш във очите, 
понеже дъжд безспир вали и Господ гръб ми е обърнал. 

Никой толкова уют в самотността не е съзирал 
повече от мене, мисля си - до днес... Да, никой. 
Сраснал съм се с кожата си и от себе си навън не мърдам. 

Тая нощ навярно пак ще те сънувам, ала всъщност 
ти не си ми нужна толкоз много. 
Нужна ми е смешната илюзия, която си посяла мимоходом 
с решителност, каквато само страстните момичета владеят. 

Време е да се оттегля оттук на хиляди години разстояние 
и хубавичко да си помечтая, далеч от врявата на тия дни.


Пловдив, 27 февруари 2012 година