Д ОНОС, ПИСАН
ВЪРХУ КЪСЧЕ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ
В памет на най-чаровната в рода*
Ах, господине, страшно
съжалявам!
Изпълнена към Вас със
уважение,
понеже сте тъй горд и
тъй прославен,
а честността Ви пример е
за мене
и може би понеже няма
друга,
която истината да Ви
каже,
пред наглостта на Вашата
съпруга,
която не Ви заслужава
даже –
реших най-искрено да Ви
опиша
какви ги върши, по кого
тя страда,
кого преследват нейните
въздишки,
с кого си ляга грешница и млада.
Поне да беше малко
по-дискретна
и този тип да беше мъж
достоен,
а то съвсем разбуниха
градчето
с един пройдоха – знаете
го кой е.
Това Ви е слугата,
господине –
мизерникът, нает да копа
двора,
а рови той и в
нейната градинка,
и хвали се на всичкото
отгоре.
По къра твърде весела,
честита
тя с него цели дни се
размотава,
а както знам, единствено разчита
на Вас разбрицаната ни
държава.
От този пропищял е
орталъкът,
петима рогоносци уж го дебнат,
а благоверните им
съхнат в мъка,
обречени да страдат без
надежда.
И аз една от тях съм,
господине,
и мен ме гони мъката
коварна,
че плюх на своя дом и честно име
и до насита любих го край Варна.
На пясъка ний двама поиграхме,
лудяхме и обичахме се
много:
търкаляхме се и щастливи
бяхме
като деца, забравени от Бога.
Солено щастието, знам, се
плаща
и тъй, завърнала се при
мъжа си,
кинжала вземам и намятам
плаща
да отмъстя, докато не е късно.
да отмъстя, докато не е късно.
Честта е важно нещо, господине,
а Вие тук едничък сте ни важен,
макар съвсем да ми е непростимо
да си простя онез игри на плажа.
Пловдив – европейска
културна столица 2019
Plovdiv, 25 avg. 2007 – 17
apr. 2018
–––
* Сюжетът тук е действителна
ситуация. Нинче, моля, ако ме виждаш от Отвъдното, да ми простиш, но много те
харесвах за неизчерпаемия ти оптимизъм и дяволитост. Бел.м., tisss.