Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 30 септември 2017 г.

Ars Poetica – КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ

КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ

На уличка глуха в едно кафене
момиче свари ми кафенце горчиво;
кафето обичам уж сладко, но не…
тя беше така лъчезарна и жива,

че щом ме простреля с блестящи очи,
дъхът си усетих внезапно да спира
и Ангелски хор чух у мен да звучи
три нощи в безсънната моя квартира.

Дал Бог кафенета за левче, за два,
че вече и доста кафе-автомати,
дето през процеп ти цвъкнат вода
и кафенце, и захар съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка и с приятел на крак
ти щерките Евини обсъждай на воля
като зрял мъж или даже като глупак,
заел от Сократ ироничната роля

на древен мъдрец и циник философ,
който в утайката с трепет занича
да открие небесната своя любов
в силует на неземно красиво момиче.

За любов си мечтае в екзотични земи,
по острови чужди в далечни морета,
а тя покрай него делнично шета
и му казва с очета: Ела ме вземи!

Напоследък са дните ми сиви, мъгливи
изобщо неясни, та сам се не трая,
и върти се в ума ми идеята дива,
че Адам в ден такъв Бог изгонил от Рая.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 26 noe. 2012 – edited 30 sep. 2017