четвъртък, 7 септември 2017 г.

Ars Poetica – ВРАГЪТ В ЛЕГЛОТО

ВРАГЪТ В ЛЕГЛОТО

Лежа в леглото гола, много будна,
похърква кротко верният съпруг,
а аз мечтая да съм пеперуда
и тази нощ да бъда с някой друг.

Сред толкова наперени младежи
самичка се сънувам с не един,
та който пръв от тях ме забележи,
по цели нощи с него да не спим.

Защо тез щури мисли как да зная 
(неведома е женската душа)   
да сътворя с друг мъж отново Рая,
а моя с две ръце да удуша?

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 12 avg. 2016 edited 8 sep. 2017

Ars Poetica – ДОНОС ВЪРХУ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ

ДОНОС ВЪРХУ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ

В памет на Нина


Ах, господине, страшно съжалявам!
Изпълнена смирено с уважение,
понеже сте и горд, и тъй прославен,
а честността Ви пример е за мене

и може би понеже няма друга,
която истината да Ви каже,
пред наглостта на Вашата съпруга,
която не Ви заслужава даже –

реших най-искрено да Ви опиша
какви ги върши, по кого тя страда,
кого преследват нейните въздишки,
с кого си ляга, тъй порочно млада.

Поне да бе достатъчно дискретна
и онзи ръб да беше мъж достоен,
а то разбуниха съвсем градчето
с един пройдоха – знаете го кой е.

Това Ви е слугата, господине –
мизерникът, нает да копа двора,
а рови нощем в нейната градинка,
и хвали се на всичкото отгоре.

Кога Ви няма, весела, честита,
тя с него цели дни се размотава,
а както знаем, тук на Вас разчита
докрай разбутаната ни държава.

От този пропищял е орталъкът,
петима рогоносци него дебнат,
че съхнат благоверните от мъка,
обречени да страдат без надежда.

И аз една от тях съм, господине,
и мен ме гони мъката коварна,
че плюх сама на честното си име
и до насита любих го край Варна.

На пясъка ний с него поиграхме,
лудяхме и обичахме се много:
щастливи се търкаляхме и бяхме
като деца, забравени от бога.

Солено всяко щастие се плаща
и ето ме, дошла пак при мъжа си,
кинжала вземам и намятам плаща

да отмъстя, докато не е късно.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 26 avg. 2007 – edited 7 sep. 2017

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...