ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1178.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1178.)

  Дъщери йерусалимски! Черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси... – Цар Соломон, из "Песен на песните", от Библията

 11 avg. 2017

ОНАЗИ НОЩ...

Онази нощ как светеха бедрата й,

щом гостите си тръгнаха онази нощ

и хлопнах подир тях вратата си,

да не усетят колко ставам лош!

Лоза със сок налети са гърдите й.

От аромата им в екстаз, опиянен,

докато ми разказваше тъгите си

и колко всъщност е далеч от мен...

В онази нежна шия бавно впивах се,

нослето й погалих със солен език,

докато тя под мен като змия се виеше

и молеше: "Почакай, мили, само миг!

Не мога да те любя, вече съм омъжена

за другиго, не искам да съм в грях,

животът и без това е труден, тъжен".

Отвръщах й със саркастичен смях.

Ала ръцете й по мене се усукваха,.

Гърба ми с остри нокти изподра,

когато в нея бавно се промъквах аз,

изпаднал в плен на нейните бедра.

Косите й на августовски зной миришеха

онази нощ – след празника ми, и така,

заслушан в учестеното й дишане,

я галех мълком с трепетна ръка.

По-тежък и от кораба "Титаник", там

потъвах в бездните й чак до сутринта.

Завинаги заседнах в онзи Тихи океан

от женска хубост, страст и самота.

 Пловдив – най-древното селище в Европа

Plovdiv, edited on 31 jan. 2023 

Илюстрации:

- Огюст Роден (1840-1917), "Целувката".

- Огюст Роден, "Мислителят" (1880-82). 

–––

* 3. Влечи ме, ще се завтечем подире ти; - царят ме въведе в чертозите си, - ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат! (преди стих 4., цитата най-горе). 

Камий Клодел (1864-1943)

** В далечната 1883 г. Алфред Буше представя 19-годишната Камий Клодел в ателието на мосю Огюст Роден. Камий учи скулптура в Академия Колароси (Académie Colarossi) при Буше, а по онова време в Екол де-Боз Ар не са допускани жени. Тя е нежна и млада, с лазурно сини очи, големи и плътни устни, дълги и гъсти, златисто-кестеняви коси. Връзката на Огюст и Камий продължава повече от десетилетие. Въпреки творческите й постижения, тя си остава самотна и неразбрана в любовта, и въпреки невероятния талант, който притежава, издъхва неизвестна и в самота..Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1177.)

 

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1177.)

  Децата са най-доброто, което сме били в състояние да създадем и да възпитаме, но това човек научава, едва след като се сбогува с редица изгубени илюзии. – Аноним (1947)

  31 jan. 2013

ЛАВАНДУЛОВИЯТ ХЪЛМ*

На първата от двете ми дъщери

Мила дъще, морето е голямо и ти се страхуваш,
но аз съм тук, държа те за ръчица и всичко съм готов
да ти обясня, да ти разкажа за онова, което зная.

Животът е голям, дъще, и твоят баща стори много –
много грешки стори твоят баща, преди да се родиш
и след това. О, колко хубаво е да си жив пред морето!

Но морето желае да знаеш да плуваш, без да се плашиш
от грешките си, без да се колебаеш да грешиш, и все пак
да се надяваш, че утре денят ще е по-просторен, 
по-хубав и всички хора наоколо са много добри,

но повечето не знаят как да ти се представят

откъм най-добрата, най-слънчевата си страна,
моя Малка принцеске – тревога на моето сърце.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 31 jan. 2023

Илюстрации:

- Пловдив, четиригодишната Вера край Марица.

 - В двора на къщата срещу храма "Свети Георги".

–––

* Днес моята дъщеря Вера навършва кръгла годишнина. За мен тя ще си остане винаги малкото момиченце, което, като млади родители, изгледахме някак нехайно с майка й, че преболедува всички възможни детски болести, израсна въпреки несгодите, за да й се възхищавам и днес като рожба на най-обикновени българи. Бел.м., tisss.