Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 11 май 2017 г.

Ars Poetica – ТИ, ДЪЖД...

ТИ, ДЪЖД…


Ти, дъжд,
който се влачиш по корем над Европа,
над луксозно озъбения хотел "Империал",
над гробището с мъртвите поети,
без надежда,
надвесен над афишите влажни,
над малките сребърни локви,
където играят децата...

Ти, дъжд от очите на небето бледо резедаво,
дъжд на човешката доблест корава,
ти, дъжд в косите на моята малка любима...

Ти, скитник с цветя на нищожни цели
от магазинчета стари...

Ти, дъжд на моето щастие –
как ме сродяваш с облака черен,
с планината всесилна,
с нежността на гората,
с империята на хотелите, проснати вред по земята...

Ти, дъжд!
Ти, евреино – търговец на сребърни съдове,
на звънчета от пиринч,
трополящ и танцуващ по улеи горски,
по разнебитени гласовити олуци,
поръбвайки с пяна големите
асфалтови вени на Европа...

О, дъжд,
куче на моята човешка благонадеждност,
с теб най-после мога да скръстя ръце
на гърдите,
да вдигна глава
и високо във въздуха, тръпнещ от ухание на озон,
да погледна наоколо,
облечен в сияние.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 apr.1985 – edited 11 maj 2017

Ars Poetica – ВЕЧЕ СЪМ ДРУГ

ВЕЧЕ СЪМ ДРУГ


Вече уж друг съм и нощите – дълги, 
а часовникът ми не спира да трака; 
всичко уж ми е равно и пълно, 
а защо ли все още някого чакам! 

Ще се взема в ръце и аз най-накрая 
и ще тръгна жаден и бос по земята, 
без да искам, дори без да искам да зная 
какво ще се случи оттука нататък. 

Хей вие, деца, които броите звездите 
и с шепи пилеете низ от години, 
нима и не знаете как, без да пита, 
животът безславно ще ви отмине? 

За кратко сме тука и после ни няма, 
в нечий скъп спомен ще се помотаем, 
докато приключи и смешната драма, 
в която животът ни е даден назаем. 

Рискувайте, пийте от горчивото вино 
на страсти и обич, додето сме живи, 
додето желаем, ах, додето ни има, 
малко нещастни, а всъщност щастливи. 



Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9 sep. 2012 – edited 11 maj 2017