tisss: 07/23/24

вторник, 23 юли 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1613.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1613.)

Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.

1 uni 2003

НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (1)

Вчера сутрин ми се обади по джиесема Светлозар, зетят, пита искам ли да отида с двамата, той и дъщеря ми Вера, до Бачковския манастир. И отидохме с тяхната кола. В черквата на манастира запалих две свещи: едната пред икона на св. Георги (силно варакосана модернистично изрисувана чистак новичка икона). Ходихме около час из планината над манастира, а когато слязохме в Пловдив, за около час се отбихме при павилиончето на Маруф. Зарадван, Маруф изнесе пластмасова маса, застла я с чиста покривка и се усмихва: "Ай сега кажете какво ще желаете. Жорка, за теб знам, ама зет ти и дъщеря ти какво ще пият?"

От четири и трийсет след обяд нататък ми стана сънливо. Към седем надвечер бях изкарал един сън, когато ми се обади по телефона съседът Митко Йовчев от втория етаж на нашия вход: пита дали не искам да поизлезем из квартала да се поразходим, както правим често напоследък. Каза: "Разбирам по гласа ти, че си сънен, и затова ти си спи, аз само така"... Хапнах – попара от кисело мляко със захар, и пак се мушнах в леглото. Към единайсет и нещо късно вечерта ме буди по телефона Емил*. Не знаеше кое време е, изненада се, като му отговорих, че наближава полунощ. Каза, че денят му минал сред много хора в суетня около представянето на новата му книга, което щяло да продължи и на следния ден от десет преди обяд в залата на супермаркет "Сани" в жк Тракия, в онзи новия магазин срещу най-новата католическа черква. Уговорихме се да мина към девет сутринта, да го взема с колата и да седнем в някое кафененце поне за половин час.

Вече след полунощ си поиграх да променя картината на екрана на компютъра, т.нар. скрийнсейвър: замених полския пейзаж в зелено с изображение на пясъчно островче сред море (в светлосиньо) под бухлати памучни облаци в коприненото небе. Поиграх си до към един след полунощ и пак се мушнах в завивките... Тази сутрин малко преди шест, в шест без десет се будя и веднага скочих от леглото. От шест и трийсет съм на балкончето с книгата за Ванга** пред мен на походната маса за къмпинг. Пия кафенце, пуша трета за деня цигара.

Някои пасажи от книгата ми задават тема за следващите дни. Къси бележки...

1. Да напомня на сириеца д-р Малек, че е обещал да ми осигури за прочит Корана на български език.

2. Да прочета от Корана най-внимателно глави (сури) от ІХ до ХІІ включително, както препоръчва Ванга на мюсюлманин, някакъв ливански журналист***.

3. "Кой е вашият пророк? – пита Ванга мюсюлманина от Ливан, дошъл специално да разговаря. – Този, дето проповядва и гледа три планети ли?" Кои са трите планети, да попитам д-р Малек; дали не са Луната, Венера и Земята.

4. На стр. 95-96 има такъв пасаж от послание на Ванга:

...Един ден я попитах:
-– Добре, но какво представлява човекът?
Ванга се засмя и каза:
– Във въпроса е отговорът: суетно същество, дето все се изследва и се наблюдава, все се търси и не се намира... но това е в рамките на шегата. Погледнат от най-високо, като част от огромната вселена, човекът е нищо, прашинка, зареяна в безкрайното, но заредена с божествена искра. Затова често сам надхвърля ръста си; търси неуморно, рискува, изследва, разгадава тайните на Всемира, прави смайващи открития. Вперил е вече решителен поглед в небето и не се плаши от неговите предизвикателства.**** А истината за този Космос – добави тя, – трябва да се търси в древните свещени книги!

От същия разговор: "Ще настанат тежки времена. Хората ще се разделят на групи по вяра. Ще дойде на света най-старото учение. Питат ме: скоро ли ще дойде това време. Не, не скоро. Сирия още не е паднала."*****

5. Защо точно Сирия! Какви древни послания носи в недрата си Сирия (нацията) или Сирийската земя (археология, храмове и пр.)? Да говоря с д-р Малек!

На стр.100, като описва Ванга на Бъдни вечер, 24 декември 1981 г., Ванга казва пред най-близките си в семейството: "Ще има и после години, когато градове и селища ще се рушат от земетресения и наводнения, природни катаклизми ще разтърсват Земята, ще вземат връх лошите хора, а крадците, пияниците, доносниците и блудниците няма да имат брой". По-нататък следва любопитно нейно пророчество: "Ще настанат много промени, ще дойдат нови хора, другите ще бъдат уволнени, ще заемат постове много жени, чиято нова служба няма да им е призвание. Много ще се пенсионират от страх и много други ще бъдат изметени като с метла (...) Очаквайте промени за добро".

Стр.101 от книгата за Ванга: "Щастието се корени в търпението на човека. Най-добри са тези хора, които живеят в планината, на високото. (...) А в големите градове е нещо страшно – виждам хора как тънат до шия в тинята... Минават пред мен и всеки носи табела на врата, на която пише: "Аз съм лицемер", "Аз съм крадец", на друг: "Аз съм лъжец", на трети и четвърти: "Аз съм измамник", "Аз съм подлец" и какво ли не още. Затова много хора взеха да се връщат по селата и този процес ще продължава.

За смъртта (стр. 80): "Разказа няколко случая, когато бе усетила Смъртта. (...) След това ни разказа за един ден, когато варели сливи на двора, как Смъртта прошумоляла сред дърветата. (...) Тя говореше за смъртта като за жена с красиви разпуснати коси".

Стр.54: "На 8 април 1942 г. (...) Ванга излезе, след малко се върна****** с един среден на ръст човек със сиво сако и голф. (...) А тя застана на обичайното си място в ъгъла на стаята и преди още да я запитат каквото и да е, заговори с много строг глас: "Расте държавата ти, разпрострял си се много нашироко, бъди готов да се събереш отново в орехова черупка". Повтори му: "Бъди готов!" И добави: "Помни датата 28 август!"

Царят******* не пита друго и си отиде много смутен. Почина на 28 август 1943 г.

За Орфей: "Дарбата на Орфей не иде от небето, а от земята. Той слага ухо на земята и пее. И дивите животни стоят и слушат, но не разбират. Орфей е земен. Той им свири и на върбово листо, и на върбово дръвче, и с кора от бряст, и с кора от бука или дъб. Лежал е на земята, земята му е звучала. Орфей пее със земята. Дето ходи, с всичките дървета свири и птичките му пеят, и небето му дава, и пише по земята – както минава, си го чете, и пак пее. (...) Ти дрипав пишеш ли го, виждаш ли го! За мен Орфей е такъв: той е със скъсани дрешки, много окаяно дете... После минава като необръснат момък, неподстриган, с големи нокти. И все си пее. Всички гласове му ги дава земята. Но не знам защо след него върви Самуил. Като изпадам в транс, тия неща виждам" (стр. 82).

За разните хора, с какви хора обича най-много да разговаря:
– За мен всички са еднакви. (...) И най ми омръзват тези жени, които ходят по мъже; кажи – пита, да си намеря ли приятел? Не, казвам й, стой си вкъщи и си търпи мъжа!