ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (826.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (826.)

  Пази ме, Господи, от хора, които съм смятал за приятели; от враговете мога и сам да се пазя! Предателите се появяват в живота ни, за да ни изпитат. – Аноним (1947)

  29 dec. 2013

ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРИН

Чат-пат и аз перата си да лъсна,

с измамниците да се наредя,
из мъката ни българска възкръснал,
от своя дом до края на света.

Какво ли с тебе имам да си кажа!

Не те ли плаши, че съм тъй смирен,
сърцето ми – издялано от камък,
да минеш гордо, царствено по мен?

Да кацнеш на трибуната, тъй снажен,

усмихнат, чист и леко избелял

като афиш от филм да ми покажеш  

как честно и по съвест си живял.

И аз да си мълча и да преглъщам,

притихнал, мрачен, лекичко смутен,

че куп лъжи за себе си разгръщаш,

но хич не ти е пукало за мен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 09 dec. 2021

Илюстрации:

- Лицемерът винаги се изразява правдиво.

- Президент на "чистата и свята" България.