Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 2 февруари 2013 г.

Ars Poetica


                      На Соня Пехльова

От глупостта си здраво окрилен,
макар и хитро да забавям крачка,
не станах по-добър, ни по-смирен;
по-ненаситен виждам се обаче.

На бесове все тъй подвластен съм,
дори и сврял се в бобена шушулка –
животът се изнизва като сън
от зрелостта към детската ни люлка.

Не знаеш ли как времето тече
отзад-напред, щом превалим средата!
Днес в плен съм на безгрижието, че
едва тепърва сещам същината.

От перушинка на врабче по-лек,
каквато е и твоята присъда –
прощавай, ала просто съм човек
и друг за теб не бих могъл да бъда.

Не съм достоен да те утеша,
че тъкмо уча думите да сричат,
но трепне ли заспалата душа,
ще бъдеш пак любимото момиче.


Пловдив, 2 февруари 2013 година