четвъртък, 11 април 2019 г.

НАУЧИХ...

Научих...

Текст, който получих на 17 юли 2007 г. от amauta* с добавка 
"Колкото и изтъркано, си остава вярно – животът е училище"

Научих,
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих,
че е без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих,
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих,
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих,
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсетина минути.
След това е по-добре да знаеш нищо.

Научих,
че не бива да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да сторят,
а с най-доброто, което ти можеш да направиш.

Научих,
че не е важно какво се случва с хората.
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих,
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което да те боли цял живот.

Научих,
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих,
че отнема много време
да станеш човека, който искаш да си.

Научих,
че е много по-лесно
да реагираш, вместо да помислиш.

Научих,
че трябва винаги да се разделяш
с човека, когото обичаш, с думи на любов.
Може това да е последният път, когато го виждаш.

Научих,
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил, че повече не можеш.

Научих,
че сме отговорни за това, което правим,
независимо какво чувстваме.

Научих,
че или контролираш отношението си към хората,
или то те контролира.

Научих,
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка в началото си,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго, което да заеме мястото й
.

Научих,
че герой е човекът,
който прави това, което трябва да се направи
и когато трябва да се направи,
независимо от последствията.

Научих,
че да се научиш да прощаваш, изисква практика.

Научих,
че има хора, които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих,
че парите са кофти начин да си мериш успеха.

Научих,
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо, и пак да си изкарваме страхотно.

Научих,
че понякога хората, от които очакваш
да те сритат, докато си на земята,
ще са тези, които ще ти помогнат да се изправиш.

Научих,
че понякога, когато сме ядосани,
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих,
че истинското приятелство продължава да расте
дори през огромни разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих,
че понеже някой не те обича
по начин, по който искаш да те обича,
това не означава,
че не те обича с цялото си сърце.

Научих,
че зрелостта много повече зависи
от обстоятелството какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рождени дни си отпразнувал.

Научих,
че никога не трябва да казваш на дете,
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква ли
трагедия би било, ако то ти повярва!

Научих,
че семейството ти няма винаги
да те подкрепя. Сигурно изглежда странно,
но хора, с които не си роднина,
могат да се грижат за теб и да те обичат,
и да те научат отново да повярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих,
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих,
че невинаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трябва да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих,
че независимо колко зле
ти е разбито сърцето,
светът не спира заради твоята мъка.

Научих,
че произходът и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това какви ще станем.

Научих,
че понякога, когато приятелите ми се скарат,
се налага да взема страна,
дори и да не искам.

Научих,
че само защото двама се карат,
не значи, че те не се обичат.
И че само защото не се карат,
не означава, че се обичат.

Научих,
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих,
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем, че приятелите се променят.

Научих,
че не бива да бъдем толкова
настоятелни да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих,
че двама души могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих,
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих,
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих,
че независимо от последствията,
тези, които са честни със себе си,
стигат по-далеч в живота.

Научих,
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих,
че животът ти може да бъде променен
за часове от хора,
които дори не те познават.

Научих,
че дори когато си мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
приятел повика ли те за помощ,
ще намериш сили да му помогнеш.

Научих,
че писането, както и говоренето,
може да облекчи душевната болка.

Научих,
че светът, в който живеем,
не е всичко, което ни е предложено.

Научих,
че отличията и заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих,
че хората, на които държиш най-силно в живота,
ти биват отнети твърде рано.

Научих,
че въпреки че думата "любов"
може да има много и различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих,
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата
между, от една страна, да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората,
от друга – да защитаваш това, в което вярваш.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019


Plovdiv, edited by 11 apr. 2019

Илюстрацията горе: 
С Вера, когато бяхме бедни и щастливи.
–––

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...