ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (597.)
Спомни си, Барбара, и моля те, прости,/ че без да се познаваме, говоря ти на ти –/макар за миг видени, макар и отдалече,/ обичат ли се двама, на ти със тях съм вече...
25 avg. 2007.
ЧУДОТО ХУБАВА ЖЕНА
Не знам защо съблече се Лучия*;
мъжкари трима лочехме вино
зад дюните, далеч от гюрултия
и дъх на плажно розово масло.
До шия в пясъка, уж тих и кротък,
облещил беше първият очи
и с облик на разгонено животно
на екс изпи я цялата почти.
Полъхна лек ветрец в тревите сухи,
обви ни облак адска мараня –
ний с втория обущата изухме
и рече той: Божествено, Жена!
Е да, жена – ехидно отговорих, –
ала, приятелю, не е за нас!
зад дюните, далеч от гюрултия
и дъх на плажно розово масло.
До шия в пясъка, уж тих и кротък,
облещил беше първият очи
и с облик на разгонено животно
на екс изпи я цялата почти.
Полъхна лек ветрец в тревите сухи,
обви ни облак адска мараня –
ний с втория обущата изухме
и рече той: Божествено, Жена!
Е да, жена – ехидно отговорих, –
ала, приятелю, не е за нас!
То сякаш Господ гледаше отгоре
и даже ни се смееше на глас.
Бе гола там щастливата Лучия,
извиваше се гъвкаво без свян;
като моряк, останал без гемия,
за миг и аз усетих се пиян
и гледах я как се отдалечава
по пясъка, обърнала ни гръб,
и гола на морето се отдава –
сълза, отронена от спомен скъп.
и даже ни се смееше на глас.
Бе гола там щастливата Лучия,
извиваше се гъвкаво без свян;
като моряк, останал без гемия,
за миг и аз усетих се пиян
и гледах я как се отдалечава
по пясъка, обърнала ни гръб,
и гола на морето се отдава –
сълза, отронена от спомен скъп.
Пловдив – най-древното жизнено селище в ЕвропаPlovdiv, edited оn 23 maj 2021
–––
* От лат. lux, lucis, светлина.
Бел.м., tisss.
.jpg)
