сряда, 1 април 2020 г.

КРАЙ ОГЪНЯ

КРАЙ ОГЪНЯ

Край огъня, покрай жарта,
премислям минали неща –
за пеперудени поля
и низ отколешни лета,
за листа жълт, за скрежа бял,
в мъглив април тук долетял,
за ароматния ветрец,
косите разпилял.

Приседнал, мисля край жарта,
за онзи бъден весел час,
когато дойде Пролетта
и няма да я видя аз –
безброй неща са ми до днес
невидени, далеч от мен,
та всяка пролет всеки лес
нали различно е зелен!

И мисля си покрай жарта
за всеки стар добър познат
и всеки, който подир мен
ще вижда хубавия свят,
и уж седя зад своя праг,
но в себе си се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за нежен дружелюбен глас.

Заслушан в лицемерни, зли
и хора с адски много власт,
мечтаещи за планини
богатства, грабени от нас –
усетил се внезапно сам,
ненужен никому тозчас,
открих пак поривът голям
бедняк да си остана аз.

Ти, мила, пак да си до мен,
когато тръгвам си оттук
в усилна нощ или в тих ден,
прераждайки се в някой друг,
към свят човешки устремен
далеч от суета и злост –
човек съвсем обикновен,
дошъл като случаен гост.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 22 noe. 2012 – edited by 1 apr. 2020

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...