Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 3 декември 2017 г.

Story – ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (прод.ІІI)

    Ние не желаем да ни щадят най-интелигентните от враговете ни, а също така – и онези, които обичаме от дън душа.*


ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (5.)


      02.02.2002. 

 

    Офикия църк. от гр. ophikion, лат. "служба". Отличие за свещеник или дякон, заради усърдие в службата. Имал съм работа с т.нар. елитни жени; но какво друго значи елитна жена освен интелигентна проститутка! Не че са по-умни от другите, но изкушават с гальовност, красноречие, умение да замълчат, когато други на тяхно място противно биха квакали.

    Тази жена импрегнира плътта си с благоуханни мазила, опакова се в дрехи лъскави, ефирни, нанизва и на най-невероятни места по тялото си дрънкулки, скъпоценни камъни, халки; и това върши с ясното съзнание, че е стока за продан. Няма по-безскрупулен в търговските дела от такава изкусителка; защото предлага тялото си в сделка с мъжките очи и бесове. И който реши да я купи, бере ядове: взема си на сърцето душманин, плаща да го яхат и да му пилят нервите, докато изгребат всичко негово, което може да се употреби в живота й на жена и майка.

    Не съм да се унижава жена, но брах ядове с Евиния свят точно от онези жени, който въздигах на пиедестал сякаш са богини или кралици. Грешил съм. Добре е да е тя редом с тебе, до тебе, и в никакъв случай по-горе: че се главозамайва и става непоносима в претенциите си. Дори да изгаряш от страст, задръж я настрани от най-личните си дела и проекти, и винаги с едно на ум, че може да те предаде, да те съсипе точно когато си най-притеснен, слаб, уязвим. Просто природата й е такава.

    Отнасяй се към нея като с приятна компания за слънчеви спокойни времена, но в никакъв случай не допускай да ти бъде министър на вътрешните работи. В лоша ситуация разчитай на себе си, не я въвеждай в проблемите си, докато благополучно не излезеш от лошавината.

    При жена се влиза с разум, само ако не желаеш да бъдеш изпепелен от страст и от
ловкостта на изменчивата й алогична женска природа. Чувствата са си чувства, галенето галене, но разума си дръж на хладно, да не ти се стъжни изневиделица животът, да не се усетиш оплетен от пръстите на нозете до върха на главата.

    У тях (и у добри, и у не толкова добри) всъщност милост няма. С никого не се съобразяват освен със собствената си натура. Много обичам котките, повече от останалите животни. Но да си мъж е повече от да си котка. Ако мъжът се държи като стопанин, и за жената е спокойно, че усеща здравина, издръжливост у теб (съпруг верен или любовник мил). Мъдрите араби имат поговорка, където накратко е казано горното: "Изслушай жената, после направи точно обратното". Защо ли?

    03.02.2002.

    На колко мъже можеш да си половинка? бих попитал и бих допълнил: Проституиращото момиче е по-нравствено от теб. Че не заблуждава: казва си цената и нататък е ясно; нравственият не ще посегне, самата й откровеност на блудница го пази! А ти, ненагледна, си ми жива дяволица. Мъжът те приема за самата целомъдреност, отваря сърцето си за теб, да влезеш, на трон от слонова кост те въздига царствена и кърви, когато го омагьоса лъжовният ти образ.

    Ако до този момент наистина си била момичето... (Иззвъня телефонът, девет и двайсет вечерта, Re. пита как съм, обаждала се да ме чуе и пр. Пожелаваме си лека нощ. На въпроса какво правя рекох: пуша, пиша.) И тъй: ако до този миг си била момичето, което наистина е държало на него, с всичките му слабости на мъж най-обикновен, какво друго освен да съжалява, че си допуснала да легнеш с друг. Нормално, изкушила се; на всекиго може да се случи! Но предателството как да приеме, ако си заменила любовта за сигурен, според теб, брачен живот?

    Не е лека участта на хубавата жена, майка, съпруга, любовница; не е леко и да се сгромолясаш в собствените си очи. Човек, отраснал в бедност или в заможно семейство, независимо от обстоятелствата, винаги е пред собствената си съвест. От собствената си съвест къде да се скриеш? Знам няколко начина, сред които най-често срещан е да се накичиш с белези на добродетелта, все едно мишле да се премени в лъвска кожа.

    04.02.2002. 

Сърцето си търси кого да обича
бедняк и ловец, горд като крал,
ти вече не си моето вярно момиче,
което съм някога страстно желал.

Сбогом,
Разочарование мило,
жив съм, нормално е при любов;
изплъзвайки се, даваш ми сила
защото любов е самият живот.

Силует на друга
изплува след тебе:
поглед
блестящ, макар без глас,
казва ми колко съм й потребен,
и значи, ужасно е това да съм аз
и да започне онази прастара
стихия и тръпка от нова игра
на мъж, отминаващ по тротоара,
над когото дъгата тъкмо изгря.

    - - - -

    Щастлив, излизам от досегашната орбита на равносметки и опити да вдигна рухнала илюзия в Нощта на разума!

    06.02.2002.

    Знам ли кой съм? От три десетилетия съм обърнал очи навътре, станах монах пред икони и олтар, който вероятно е християнската представа за съвест. Отказах се да доказвам каквото и да било; честолюбивите не си крещят кредото**. Варосани лозунги не мажат с баданарка по площадите на света?

    Притискам се към земята, лицето ми е в дреболиите на объркан от суети свят. Сливам се с пейзажа, невидим да съм ми е стремежът; не моето да се чува, а чрез сюжети от бита на най-обикновен българин да разкажа за общото, отнасящо се до човешката ни направа. Гледам, доколкото ми е възможно, смирено; гледам да не изненадам, да не плаша когото и да било, ако го загледам с пронизващия си взор. Наивник или отчаян... не знам. А и що ли ми е да знам!

    Все по-достъпни са нещата, които ме радват: среща с добър човек, да си карам колата бавничко, да плувам в ручея, да мързелувам с цигара и ароматно кафе в чашата, да вдъхвам аромата на свежия ветрец, под душа в банята да си припомням ранното детство, да слушам дъжда, шушнещ по ламарината зад прозореца.

    Кой съм? Г-н Никой. А какъв друг да съм! Може би на суетния Александър Македонски да се правя, по повод и без повод всеки ден да повтарям колко съм благ, само за да ме чуят? Колкото по-ограничен откъм външни лъскавини, колкото по-обикновен външно, толкова по-интензивен е вътрешният пейзаж. Всичко познато тук по друг начин говори, моли да бъде описано и преживяно. Писането ми доставя уюта да подреждам вътрешните си мелодии.**

    07.02.2002.

    Този, който говори кратко, казва повече неща; и ги казва по-ясно. Re. ми се мярва като сянка неколкократно днес. Държим се на разстояние, мълчаливо приемам жестовета й на внимание и интерес към дреболиите около мен. Но не съм поласкан; бих предпочел да не я виждам. Библиотекарката спомена името й мимоходом бяхме сами, вероятно за да провери реакцията; отминах на нокти темата Re. и продължихме разговора за претенциозната книга на Умберто Еко.

    Философският роман "Името на розата" затвърждава първоначалното ми, впечатление от филма, който съм гледал преди години. Претенциозна, следваща скрупульозно каноните на научния подход проза, стил а ла Средновековна схоластика, пренесен в нашата епоха, гарниран с криминален сюжет, а всъщност интригата е от света на фикс-идеите, не от реалния ни живот. Противопоставям Хемингуеевия роман "Сбогом на оръжията", който излъчва жизненост и печална самотност. Мъдростта, опитът като че винаги носят печал, без да са изнесени във философски ключ.

    Кое тогава възторгва апологетите на Умберто Еко (роден в 1932 г.)?Романът му смърди на средновековна плесен. Дразня се, че в "Името на розата" откривам снобския напън за реабилитиране на умозрителното, което се сервира в златен поднос като връх на модерна уж философска проза. А пък не е нищо ново, освен преодолени отдавна насилия над словото, като например онова залитане от старобългарската ни книжнина, известно като "плетение словес", плетиво от думи само заради изяществото на израза, от школата на Патриарх Евтимий Търновски (1325-1403).

    И още един аргумент. Притчата в евангелските текстове за живота на Иисус звучи като част от живота, естествена, човеколюбива, изчистена от детайли. Тук пък детайлите затлачват, подтискат внушението: и резултатът е разказ муден, тежко подвижен като средновековен испански галеон, като бомбардировач Б-52, ако помните Виетнамската авантюра на Щатите. Тежко подвижен, мъртвешки като застояла тиня се точи разказът; говоря за стила на университетския мъж.

    Приемам романа за несполучлив опит артистичното да бъде подчинено на научното познание. И каква претенциозност! Логичното, научното подхождане в никакъв случай не може да оспорва интуитивното, т.е. художественото начало в нашето съзнание и привидно хаотичния ни живот.

    Животът, като низ от събития и състояния, от кръстопътища, връщания и въртене около оста, никак не е хаотичен, а прозрението е късо, целеустремено, много по-бързо и по-рязко от старателната научна логика. Нямам друг спомен за снобизъм в цялата му голота. Сравнете кой да е пасаж от романа на Еко с притча от Библията, би трябвало да усетите разликата между стойностно и фалшиво, между талант и претенции във високите сфери на духа.

    Следва

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 3 dec. 2017
___
* Фридрих Ницше (1844-1900) б
ил тих и вежлив, внимателен и толерантен при общуване. Не е професионален философ, бил по-скоро мислител, поет, филолог. В нагласите и подхода му практически отсъства логика. Вместо нея доминира страстта на настоящото творчество. Теорията му за Свръхчовека не предполага тържество на една нация над друга, а победа на творческото начало над разрушителните и животинските инстинкти у човека. Ницше напълно отрича агресията. Според него, единствените битки, които трябва да води човек, е със самия себе си. Вж. http://www.manager.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/20-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85-%D0%BD%D0%B8%D1%86%D1%88%D0%B5
** От лат. credo "вярвам" 1. Изповедание, верую. 2. Убеждение, принципи.
*** По
същия повод в студентските години писах разказа "Мелодиите на Дино". Като го прочете във всекидневната стая у родителите ми, спомням си, Марко Марков (1945)  колега от младежкия вестник "Комсомолска искра", рече само: "Шок. Това е шок! Историята ти ми подейства като шок!" Бел.м., tisss.