.jpg)
Тук всичко се прави така, че да ти е гадно, гнусно, мизерно. И това е България днес! Имаме най-разкошната в Европа и света природа, която куцо и сакато с пот на чело, с нокти и зъби се пробва да унищожи. И като вече успяват. Родоотстъпничеството тук е битов реализъм, зов за емиграция в чужбина, само да си по-надалече и да не виждаш как всичко талантливо и светло най-старателно се унищожава. – Аноним (1947)
18 dec. 2008
ГОЛЯМОТО НЕДЕЛНО ПРАНЕ
Започва голямото неделно пране.
"Мръсните гащи и ризи вадете" –
нарежда майката с подутите колене
и сапунена пяна до раменете.
Първи, разбира се, пристъпя смутен
големият син. Той носи... сутиен,
и дузина дамски пликчета носи
на моми весели и дългокоси
големият син студент.
Поглеждат го презрително,
осъдително, строго заплашително.
Чува се: "Да-а-алеч ще отиде!
Еето ги значи неговите книги!
Ето го значи неговото учение!
Ама че поколение!"
Естествено изръмжалият е бащата,
както здраво се е подпрял на вратата,
пиян-залян,
с мазния си каскет голям
върху кратуната му като тиган.
Той носи потника си протрит
с мирис на пор, на праз и кромид.
Потника мишките са го изблизали
заради солта, която на всяка твар е нужна;
види се, и други твари са го гризали
и вероятно са си живели задружно.
"Този потник му е от армията спомен" –
намесва се бабата и вади огромен
кървавочервен партиен сукман.
Сукманът е като Самарското знаме развян
и бухнат в коритото с демокрацията и сапуна,
докато бабата се криви като маймуна
и се щура насам-натам, и се киска
като изкукуригала народна артистка:
"От този наш исторический сукман
трепереше нявга хайдушкият Балкан".
Ето че и дядото се показва.
По вида му личи, че го присвива язва –
кисел, сърдит, махмурлия, немит,
милият избухва като гърне с динамит
и захваща да плещи своите простотии,
като вечния депутат в Парламента.
Знаят му илача и пъргаво го успокояват,
като му връчват шишенце домашна ракия.
И ораторът се умилява,
ухилен, ризата си дава, оба-а-аче все пак
ползва момента да дръпне пламенна реч:
"Българийо,
Последна, то се знае! – е дъщеричката.
Какво ли мъкне в полите си тя?
"О, Боже! – възмущават се роднините. –
Кога роди, бе? Казвай коя е гадината!
Кой е щастливият му баща?"
И ей го на! – извряква в коритото
току-що роденото, недоубитото,
оживяло по чудо Българско дете.
И майка му, хубавицата, кисело тръсва:
"Сега на кой тарикат ще го кръстим,
да се знае, че не е копеле,
да помни чия рожба е, кога порасте!"
Пловдив – най-древното жизнено селище на нова Европа
–––
.jpg)
.jpg)
