Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 15 март 2019 г.

ПРИРОДА НА ЛЮБОВТА

ПРИРОДА
НА ЛЮБОВТА

Ако си тръгна сега, когато се свечерява 
и хората се прибират уморени, всеки при своите, 
сега, казвам, ако изчезна внезапно от този свят, 
където така и не успях да те срещна 
и където усещането ми остава единствено, 
че съм те докоснал, докоснала си ме, 
минавайки като лъх от въздишка на коте...

Ако оттук-насетне в дните, които ти остават 
да изживееш в обкръжението на своите мили, 
на своите близки, и все пак, чувстваш, 
очите си обърнати към небесата вътре в теб... 

Ако сега, в този миг внезапно някой ти каже, 
че повече няма да ме видиш, 
няма да четеш по настроенията ми, 
няма да си представяш 
как се срещаме в многолюден град край морето, 
понеже безвъзвратно сме се разминали, 
пропуснали сме мига, а пясъчният часовник 
отронил последните си песъчинки на този свят... 

Мила моя, ненагледна, недокосната, нецелуната, 
ще узнаеш ли колко съм те обичал, 
именно защото не сме си принадлежали един на друг?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 1 maj 2011 – edited by 15 mar. 2019

ЩАСТИЕТО Е В ДРЕБНИ НАГЛЕД ПОДРОБНОСТИ

ЩАСТИЕТО Е В ДРЕБНИ НАГЛЕД ПОДРОБНОСТИ 

Прегръдка и за теб, о мое
тъй крехко сливово дръвче!
Дали забравих онзи зноен
сезон на влюбено момче?

До вчера – мраз и зимни хали,
днес кротко слънчицето грей
и жив усетих се, едва ли
тепърва мен ми се живей.

Зад тенекиени гаражи
и над зелената трева
открих посланието важно
на пролетната синева.

Гръб обърни на стари дразги,
кълни доброто, дава плод
и някак тъй, свенливо казва:
разкошен си все пак, живот!

Докато сме все още живи,
тук всичко има смисъл, че
възможно е да сме щастливи
с едно разцъфнало дръвче.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 15 mar. 2018 – edited by 15 mar. 2019

Из живота на професорите. Българският Омир

Из живота на професорите

Наша гордост – проф. Огнян Герджиков (1946)
БЪЛГАРСКИЯТ ОМИР

МЪКАТА НА ПРОФЕСОРА, СЛЕД КАТО ВНУЧЕТО СЕ ИЗАКА 
И ТОЙ СЪТВОРИ КЛАСИЧЕСКАТА ПОЕМА "ДУФАЛАК", 
А ПОСЛЕ РЕШИ ДА ОТИДЕ НА БАНЯ СЪС САУНА

...Oтивам на сауна и ми предлагат... една кърпа. Една?! Винаги си искам поне още една. Гледат ме учудени. Хавлия, ама само срещу допълнително заплащане. Ще ми трябва допълнително заплащане и за душа, който възнамерявам да си взема, преди да вляза в сауната. Една кърпа??? За кое по-напред? С тази кърпа влизаш в сауната. Потиш се. За това си и влязъл. Кърпата попива потта ти. Влизаш под душовете. Ще трябва да се подсушаваш с вече потната кърпа. Влизаш втори път. Втора порция пот. Кърпата подгизва... И всичко това се смята за нормално?!?
От многобройните ми посещения в български сауни ни един път не съм видял сауната да се проветрява. Поначало тя трябва да има прозорец навън (Бел.м., tisss: За прозорец навътре още не сме учили.) У нас почти няма такива сауни. В такъв случай през час-два вратата на сауната трябва да се отваря широко и да се вее с кърпа, така че сауната да се проветрява.(Имеет си хас да не се проветри и след веенето с кърпа, ужжжжас! – бел.м.)

  За ползващите сауна. Наред с тези, които сме наясно, има и такива, които не спазват и най-елементарните правила. Влизат с джапанки.(...) Още по-лошо е влизането без кърпи. Това вече е връх на простотията.(Кофти, развява му се зарзаватът! – бел.м., tisss.) Влиза нашенецът, пльосва телесата си на дървените пейки и започва обилно да се поти. Потта му се стича върху дървенията. Само дето не се плясва по косматите си гърди и да извика: "Булгар, булгар". И следващите лягаме в локвата от пот...
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 15 mar. 2019
––––
* Вж. https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7339108?fbclid=IwAR22uALvofZRdzLvhsZUTMQXSJ2uWvGmIhfIvBf-klPmGvpJHO0e2rzbheU