Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 21 февруари 2016 г.

Ars Poetica - ЛЕКО МОМИЧЕ

ЛЕКО МОМИЧЕ



Копнежът на мъжете, които те прегръщали,
в усмивката ти свети, но ти за мен си същата

от пяната на Кипър изваяна красива,
и светлина божествена от тебе се излива.

 
Какво, че са настръхнали насреща ти жените,
на ярост умирисани, с лица от гняв изпити!

Нехайна, лека, свежа – не можеш да си друга
сред тоя свят наежен нехайна пеперуда,

привързала косите със панделчица сива,
в басмяна рокля евтина, която ти отива
.

И как ли да не влезеш и в сънищата мои,
от нос Добра надежда, обрулен от порои,

от дъждове мусонни, които сто години
валят
и някак тъпо животът си премина?

Но даже и потънал във делника, ще зная,
че
съм докоснал нещо, изпратено от Рая.

Plovdiv, 22 noe. 2009 – redact. 22 fev. 2016



Ars Poetica - АТЛАЗЕНИ ЧАРШАФИ

АТЛАЗЕНИ ЧАРШАФИ


За нея ших атлазени чаршафи,
завивки от кашмир, мечти от пух,
в коприна опаковах си душата,
от Дявол се превърнах в Божи дух,

килима си персийски на цветенца
от гарата до тоя дом прострях
и Пловдив изведнъж ми стана тесен
за вакханално звънкия й смях,

опитвах девет дни да чуруликам,
с врабците кацнал върху някой клон,
смених тапетите със трепетлика,
удавих в рози стария балкон,

населих хола с ромон на потоци,
с ухания на ягоди и чам...
И в крайчеца приседнал на живота,
за пръв път се усетих страшно сам.


Plovdiv, 31 avg. 2009 – redact. 21 fev. 2016