tisss: 11/21/23

вторник, 21 ноември 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1429.)

Попитах го кой е тарторът за пакостите в класа им, а той: "Как кой! Ами, че аз. Даже имам и телохранител, един главок, дето ме следва като сянка и ме пази от побойници". В чест на внука Борко, който заради топчестото му личице и доброто сърце – дарявал любимите си играчки на хлапетата в детската им градина и те на подбив го наричали Бобчо-Фасулчо. А вече ученик в елитна пловдивска гимназия, зарекъл се веднъж пред майка си: "Смятам да се изуча, да стана много богат и никога вече да не си броим, мамо, стотинките". Съучениците му го търсели да им решава споровете... Той бие ли се? – питам дъщеря си Надя, че все пак ми е внук, знам какъв бях на неговите години. А тя: "Той да се бие! Че защо да се бие? В класа им го боготворят. Момиченцата се натискали коя да е до него, с пръст да го докосне" – отвръща майка му, по-малката ми дъщеря. – Аноним (1947)

18 avg. 2013

БОБЧО-ФАСУЛЧО

Днес ти си моят Добричък герой.

Тук добрия го мислят за смахнат и луд.
Не си раздавай играчките, миличък мой.
Удрят ли те, бягай по-далече оттук.

Бий се с копривата, с бодливия храст,
на буболечето обаче стори му път.
Най-красивото е всъщност дори без глас,
а хубавите неща... Те винаги предстоят.

Ти пак не унивай, или пък не съвсем!
днес твърде живи сме, за утре не знам.
Дъждът дано да ти напомня за мен –
как чрез рани човекът израства голям.

Бий барабанчето, мили, Празник е днес.
Слънце изгрява, идат щедрите дни.
Ще си отидем накрая и ние без вест,
Но на тъгата не давай да те плени.

Рам-пара! Рам-пара! Рам-па-ра-рам!
Накрая естествено всеки е сам.
Смей се, когато най-силно боли –
ние с теб сме една кръв, нали!