вторник, 30 януари 2018 г.

Ars Poetica – ЗАГУБИ НЕПОПРАВИМИ

ЗАГУБИ НЕПОПРАВИМИ

Малка пеперуда синя
днес на рамото ми кацна
и това е много мило,
но и малко е опасно,

че възможно е тогава
най-случайно да се влюбя,
а в зелената морава
пърхат много пеперуди –

всяка каца да отпие
от сърцето ти нектара,
и това е поправимо
като в приказките стари.

Като в приказките стари
ти си мъничко момиче,
с кукли цял ден си играе
и цветята най обича.

Но цветята са красиви
ден до пладне и ужасно
после стават малко сиви,
после някак става ясно

колко преходни сме всички, 
как сме всички заменими,
а пък никой не обича
загуби непредвидими.

Чакала си да ти кацна...
Хайде, просто отмини ме –
да се влюбиш е опасно
в загуби непоправими.

Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 17 uni 2011 – edited 30 jan. 2018

Ars Poetica – РЪЖЕНАТА НИВА

РЪЖЕНАТА НИВА


Кой тичал в ръжената нива нощес под пълната луна?
Кой при любимия отивал, привързал с панделка душа,
ала косите си разпуснал, ветрецът с тях да поиграй
и кой ли с начервени устни оттука минал? Кой да знай!

Докато сън
дълбок сме спали в очакване на любовта,
докато тъжно сме мечтали, край нас притичала е тя
с коси златисти или черни, разпуснати или на кок,
с очи учудено вечерни и дъх на сладък гроздов сок.

След нея като шлейф на рокля нощта отваряла се там
със силует на ловка сова подир мишленцето от свян.
Не знаем тя защо притичва дълбоко в нощния покой
и всъщност, тя ли го обича, обича ли я всъщност той?

Дали не е красив измамник, обзет от мъжки бесове,
съпруга той дали си няма, която нощем го зове
и Боже мой, какво тогава очакваме да обясни...
Не вярвате, ала такава е всъщност любовта, уви –


неопитно моме, кокетка или жена с опасен чар,
приятната на вид съседка, жената на приятел стар,
коя от тях би устояла, когато в тъмен нощен час
открие, че е пожелала плътта й някого от нас?

Да казвам може би не бива и се налага тук да спра –
откривам в ръжената нива една-единствена следа,
а стори ми се, че момиче е минало нощес оттук
и някой вече го обича, и някой е по него луд...

Какво тук има да се случва, не ми е работа, уви,
животът и така е скучен, животът просто си върви –
парици, слава уж си имаш, дом, вещи и какво ли не,
докато Ръжената нива случайно не те призове

и не откриеш най-случайно, че всъщност и не си живял,
като самотник сам в полята живота тъжно си проспал.
Къде е Ръжената нива? – остава да попитам аз. –
Когато всичко си отива, къде си ти, любовна страст?

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 20 mar. 2011 – edited 30 jan. 2018

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...