Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 1 април 2019 г.

СТИХОВЕ В ПРОЗА

СТИХОВЕ В ПРОЗА
І. ПОЛСКО ЦВЕТЕ

 Може би ви се е случвало, както си вървите през полето, да съгледате разперило антенки нехайно цвете, израснало върху отвратителна воняща купчина. Внасяте го умилен вкъщи, създавате му удобства, обграждате го с внимание и денонощни грижи, а то... загива. Колко своенравно нещо е животът!

ІІ. ВРАБЦИ

  Под поръждавялата арматура на балкона над мен врабци си направиха гнездо. Блестят му очичките на мъжкия като черни мъниста, върти се на всички страни, оглежда ни с любопитството на крадец и кавгаджия. Но щом женската се залежа в общия им дом, кацаше върху въжето за пране и в джиджикането му открих, че се пробва да пее като влюбен кос. Така щур, смешен, вдъхновен!

ІІІ. ПОРЪТ

  Порът си изкопа дупка под зида и всяка нощ се промъкваше в кокошарника. Кокошата близост го влудяваше, изпълваше го с копнеж. Ала кокошките не разбираха това, та спяха по клоните на смокинята. Когато в крайна сметка капанът щракна, стопанинът с погнуса огледа вонящото животинче с пречупения гръбнак и не видя, че е плакало.

ІV. ЩАСТЛИВОТО ХЛАПЕ

  За рождения ден му подариха пластмасов автомат с фенерче – хем тракаше, хем цевта му просветка. То много се зарадва, а татко му се затвори в спалнята и полежа сам в тъмното. Не му се щеше да обяснява. Накрая му мина и се върна при гостите. "Тра-та-та, пак, пак! Убит си!" – посрещна го щастливият малчуган.

V. ОРГИЯ

  Мъжете се напиха и захванаха да мислят щуротии, които се четяха в лъстивите им погледи. Тогава едно от момичетата се качи на масата и започна да се съблича. В светлината на свещите изглеждаше невероятно. Мераклиите обаче помръкнаха, свиха се гузно до съпругите си... Може би понеже двете неща не вървят заедно, а едно подир друго: както всяка цивилизация е предхождана от период на разврат и варварство. И накрая все пак цивилизацията рухва пак там.

VІ. КУРОРТИСТИ

  Двама се бяха надвесили над каменистия бряг и наблюдаваха как рибарите с лопати изгребват богатия улов от лодката.
  – Ей, че весело подскачат рибките! – възхити се първият.
  – Какво ли е, кога изведнъж си поемеш много дъх? – възкликна вторият.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 4 noe. 2008 – edited by 2 apr. 2019

ЧУДЕСЕН ДЕН

 
 ЧУДЕСЕН ДЕН

Великолепен ден, възхождащ в светлина,
в омая хоризонтът свеж, от слънцето окъпан,
и ти – в зеленина липа, пред мен като жена,
която на сърцето ми до болка си ми скъпа...

Здравейте, птици в празничната синева
или зад облаци от делничната врява скрити,
така щастлив съм, че ви има на света
очите ми да теглите нагоре, към звездите!

Благодаря ти, черквице! С камбанния си звън
ти пак от мен очистваш кротко бесовете диви
и аз съм пак момченцето от онзи хубав сън,
където всички хора са добри и тъй красиви!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019


Plovdiv, 12 noe. 2010 – edited by 1 apr. 2019