ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (708.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (708.) 

  ...Виждате ли сега за какво низко нещо ме смятате! Искате да свирите на мен. Държите се, като че ли познавате всичките дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота. В тази мъничка цев е скрита много музика, прекрасен глас, а не можете да я принудите насила да проговори. Хиляди дяволи! Мислите ли, че е по-лесно да се свири на мен, отколкото на едно пискунче? За какъвто и инструмент да ме сметнете, можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен. – Уилям Шекспир (1564-1616)

  9 maj 2013

УЦЕЛЕН

А трънчето в скореца май се влюби,
но той, уви! – съвсем е пощурял,
нали е май, преследва пеперуди,
че не е лек и мъжкият ни хал.

Една, че втора песничка измисля
за всяка женска, както си е ред,
обезумял от страст, им се натиска,
преследва ги като отчаян млад поет,

така че Старата гора е ужасена
от думи непристойни за любов,
единствен сякаш в цялата вселена
 отредил е само него Господ Бог?

Тъгува трънчето и лей сълзички
по този невъздържан перушан –
от свян покри се с розови звездички,
по-точно: с цветове на цъфнал дрян.

Хлапак един от дряна си отряза
чатал за прашка с бобени зърна
и с точен изстрел мигом зле наказа
скореца, та накрая, ето на! –

лежи уцелен право във сърцето
под вейките на цъфналия храст
и ще лежи навярно там, додето
пиянството му мине, мисля аз.

Надзърне ли мъжът в моминска пазва,
за безразсъдства втурва се готов,
но всяка дързост тежко се наказва,
когато става дума за любов.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 avg. 2021