ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1647.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1647.)  

  Любовта, независимо от възрастта, е божествена лудост, а всички ние сме грешни и подвластни на капризите й. – Аноним (1947)

  3 uni 2015

СТАРАТА ВЪЛШЕБНА СГРАДА 

По стъпалата тук едва ли някой се изкачва:

като жена напусната, обречена на самота.

И няма кой за нея даже горко да заплаче.

Любимите мъже са си отишли от света.

Ехтели някога и смях, и дръзка врява.

Тълпели се контета, офицери, господа.

 С файтон прииждали и както подобава:

чадър, бомбе, лорнет, букетче в ръка.

Чаровно Вчера, лесно забравимо, 

Вратите са захлопнати и няма

ни спомен, даже името любимо!

По-ясен знак, че всичко е измама.

Били тук просто Портите на Рая.

Правнуците ни даже днес не знаят

за къщата, просмукана с въздишки

и за тавана с плъхове и мишки.

Пловдив – европейска културна столица

Plovdiv, edited on 25 sep. 2024

Илюстрации:

- Миналото е навред около нас.

- Пловдив е пълен със спомени*.

–––
* Порутена сграда, очевидно луксозно средище на заможни дами и господа. Наблизо, на някакви стотина или двеста-триста метра извисяват снага като огромните товарни презокеански параходи складовете на Тютюневия град, където хиляди женици и млади момичета от съседната Македонска махала в полите на пловдивското Джендем тепе съхнели в задушни работни складове, да обогатяват романтичните политици, неизбежните надменни военни и най-заможните на Балканите нашенски търговци. 

1898-1923

** Смъртта на Смирненски и тютюноработничките, https://dversia.net/4960/smirnenski-tobacco-workers/ Бел.м., tisss.