ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (369.)
Не назлобявай срещу Злото, че на Злото точно това му е целта! – tisss (1947)
13.03.2004. ПОСТУЛАТИТЕ*
Повечето я ненавиждат, страхуват се от сянката й; затова в знак на самоунижение яко й се подмазват. Купувала й синдикалната
лидерка баничка с бозичка, без да ги е поръчвала, и й ги сервира сутрин рано в
шефския кабинет. Действията, речта на този типичен Образ на посредствеността,
излъчването му е на персона, която е противна първо на самата себе си.
Гледах сутринта филм Made
in US за годините от края на Втората световна война: "Поляните на моето
детство", където главният герой разказвач е 11-годишно момиче. Та ето,
открих момичешката версия на моя Ламски – любознателен и нахакан хлапак, който
упорито изследва странностите на възрастните. И отново изплува онзи образ на грандомания, споменат по-горе. От един момент усетих, че то е изпитание и за мен.
Твърде лесно ти е да намразиш човека чудовище, само че омразата решава ли как ще
продължиш по-нататък? Казано в преносен смисъл и като обобщение за ставащото у
нас в България днес, стигнахме дотам в посредствеността на що-годе интелигентна
нация политиците ни – до вчера най-обикновени хора, да воюват срещу обикновения
гражданин на републиката, дето ги е наел за слуги, вместо да му защитават
интереса.
Как да излезем от озлобление и
злонамереност, съсипващи държавата? Истинският стопанин не си разпилява имота,
не си настройва челядта срещу аргатите, които е наел да му работят на нивата.
От детството и юношеството
запомних: у дома за политика не се говори, баща ми и майка ми за политика не
говореха. Това бе неписано правило в дома на дърводелеца. Да хармонизирам, да
избягвам да влизам в показни сражения, това ми е проблемът. Полекичка и
спокойно, това може би е ключът. Не са ти нужни резки думи, ни показни акции:
"Ах, вижте колко съм си принципен, храбър, упорит". В замълчаването,
когато знаеш какво искаш, може да се таи голяма сила. Излязъл си от
конфронтация за сеир, а светът вижда какво правиш; и не е глупав светът: усети
ли те какво правиш и защо точно тъй си избрал да се държиш, без да отстъпваш от
позицията си, ще имаш съмишленици срещу отчаянието и страха. Неколцина
мърморещи страхливци, освен дузина едва прикрили се твои съмишленици, са
озадачени, че не ти се срутил таванът върху кратуната, ами работиш, живееш и не
си загинал като паметен знак на героизма и самолюбието.
Животът е в доброто, мисля си,
доброто е кауза, която внимателно и със спокойна настойчивост ден подир ден
защитаваме, ако държим този свят да не се самовзриви и всички да отидем по
дяволите. О, сраженията със Злото не са толкова елементарни, както ни ги
представят! У всеки човек, дори и у най-посредствен злостен тип, Богът и Дявола
са в двубой; този двубой ни дава жизнена енергия. Идеята – както разбирам
посланията на Иисус, е да пренесеш фронта във вътрешните пространства у човека
отсреща и в никакъв случай да не отваряш фронт между теб и същия този човек,
като цялостна и завършена личност. Човекът нека сам открие как срещу себе си
върви в драмата на болезнения си егоизъм, треперещ за мястото си под слънцето.
Тази вечер от 17 часа в Пловдивския
университет Иван Сарандев (1934), професор Сарандев, щял да има промоция (Ах!)
на своята книга. На 19 т.м. пак там лит. критикът Стефан Памуков (1932) ще има
подобно представяне на поредната си книга, май че за Английския ренесанс в
литературата. Моят 11-годишен хлапак Иван Ламски ще се изтърколи на бял свят
без представления и организирано ръкопляскане два месеца след изследователите
на чуждото и утвърденото в литературнокритическата родна традиция и
историография. Сам по себе си ръкописът "Ламски" е вакханалия, мисля
си като оптимист по природа. От вътрешната страна на корицата вероятно трябва
да има синьо небе, слънце и бухлати памучни облачета. А на гърба на книгата –
силует на разрошени чорлави коси, главицата на 11-годишния Ламски. Книгата ми е
ирония към надменността у т.нар. интелектуален роден елит, който виждам смешен,
понеже се взема твърде насериозно.
И още един опит за влизане в живота
като моя семка е бил отрязан днес сутринта.
Отнасям се към живота си като към
произведение на ювелирното изкуство.
20.03.2004.
...** Като унижават някого пред
твоите очи и приемаш това със скръстени лапи, това е унижение и за теб. Темата,
премълчана по-отгоре, се отнася до стила ни на живеене, който се
демонстрираше от въпросната шефка и онази синдикална патка с баничките и
бозата. Такива случаи не са редки, че да ги отнеса към графата Случайни. Мнозина
фалшиви величия сред политиците на България след 1989 г. унищожиха престижа си по
този начин. На колцина им предстои с шутове да бъдат изритани от политическата
сцена, докато нацията ни се научи как да си служи с политиците като временно
наети, понякога твърде досадни и колкото по-невежи, толкова по-алчни чиновници!
ПРОЕКТИРАНО ОТ МАРКСИЗМА:
2. Унищожение на личността (81).
3. Премахване на собствеността (81).
4. Въвеждане на общност на жените (84).
5. Премахване на Отечеството и Националността (85).
6. Премахване на Религиите и Морала (86).
7. Премахване правото на наследство.
8. Конфискация на имуществото на емигрантите.
9. Изключителен монопол на Държавата във всички сфери на живота.
10. Създаване на Индустриални армии.
11. Задължителност на труда за всеки гражданин.
12. Отнемане на децата от родителите и дресиране чрез "Обществено възпитание, организирано така, че всяко дете от 9-годишно да стане производителен работник".
13. Към "енергична диктатура на Държавата над гражданина".
Въвежда се понятието "Световна
революция". Марксизмът и неговият практически модел за управление чрез
т.нар. Съвети да бъдат представяни за най-прогресивното досега философско
учение, което единствено може от раз да реши всички проблеми на света, сега и
завинаги. Проектират Световна съветска федерация, демек, върховно постижение на
човеците. Сталин, Мусолини, Хитлер прилагат мероприятия, детайлно описани в
номенклатурния списък на Комунистическия манифест от 1848 г.: Сталин – като
последователен идеолог на обновения от Ленин марксизъм, по-известен с името
Военен комунизъм, Хитлер – като малко по-неубеден последовател на г-н Карл
Маркс, съхраняващ все пак Националното като приоритет в управлението си и като
увлякъл се по "модерните" отклонения във философията за митичната
арийска раса, свръх-човеците и превъзходство на арийците, т.е. на народи,
произлизащи от Древна Персия, известна днес като държавата Иран.
В болшевишка Русия говорят за
бъдещата Световна съветска държава, в нацистка Германия – за Хилядолетния Райх.
В Италия пък Властта възкресява ритуали от Древния Рим, внушаващи грандомания
или превъзходство от епохата на Римската империя – грандиозни обществени
сгради, огромни стадиони, многохилядни шествия със символите на Властта над
човешката личност. Вождът – по образец от неандерталските времена, е върховен
Суверен и от неговите решения зависи животът на милиардното човешко множество
навсякъде по света. Унищожават се или се прогонват от земите им племена или
народи, обявени за малоценни. Към евреите двете разклонения на Марксовата
фантасмагория проявяват забележително единодушие.
Новата еврейска държава Израел
върху земите на Палестина се вписва идеално в схващането за света от гледна
точка на националсоциализма, както и на военния тип комунизъм. Сталиновата
администрация изпраща първо евреите в Сибир, където им организира автономна
област.
В научен спор (а философията е
точно място за дискусия по тези цивилизационни проблеми) се включва естествено
и фанатизмът, т.е. невежественото предубеждение, и така опонентът се
назовава вече "Враг"; цел на марксисткия тип философия е не да обори
опонента с факти, аргументи и разсъждения, а "Врагът" да е охулен,
отречен и разбира се накрая "абсолютно законно" физически ликвидиран.
Основна грижа на тоталитарата
Държава е да наметне що-годе по-приемлив и по-човеколюбив камуфлаж върху Възгордяването на едни хубави хора над огромното множество човешки
същества. "Какво тук значи някаква си личност?" не е случайно отронен
стих от трагичния Вапцаров, а изразява квинтесенцията, дълбоко заложената
фанатична (просташка) самоувереност на достойния праведник пред олтара и вожда.
Човечеството е преживявало и други
периоди на властващата Злонамереност, но с този тип грандомания все още не сме
се сбогували и до днес. Самите марксисти едва ли съзнават (ако са все пак достатъчно
интелигентни), че също са жертва на Омраза и Човеконенавист в името на
предпоставена теза. Фактът, че хората на философската мисъл не са още в
решителна съпротива срещу марксизма (както сториха с нацизма и фашизма), говори
за предстоящ процес за връщане на философията към основите на човечността.
Кръстоносните завоевателни походи
на Изток, ужасяващата католишка Инквизиция, мюсюлманският Фундаментализъм с неговия свещен Джихад, теорията за свръх-човека, Военният комунизъм,
Нацизмът и Фашизмът са рожби на побеснелия Разум, който където и да е стъпил, води
със себе си кръвопролития и сее смърт там, където хората биха живели според
Десетте Божи заповеди.
"Прекаленият светец и Богу не
е драг" следва да се разкодира в смисъл, че Идеята, колкото и красива наглед, не може да властва над Живота. Животът дава значително по-богати
възможности да оцелеем като цивилизация. Разумът може и да моделира едно или
друго, но винаги ще си остане в ролята на слуга спрямо живота, като процес и
умение вследствие натрупания от осем-девет и повече хилядолетия опит и
поуки за човечеството от собствените му грешки.
В днешна България от петнайсет
години*** насам шества Пещерен антикомунизъм. Хора около партиеца по душа Иван
Костов възпроизвеждат комунизма като стил на диалог много по-откровено от
т.нар. днешни социалисти и демократи в БСП, които у нас имат
историческия опит да не си показват зъбите, ловко да се приспособяват към
всеобщото ни разочарование от неумелото демократизиране, по-разбираемо казано: неумелото нормализиране на обществото в държавата България. Двете най-големи политически
формации СДС и БСП всъщност воюват срещу Българския гражданин и срещу правото
на човека сам да решава как да живее по съвест и достойнство.
Чета от шест-седем месеца
"Дневника" на Богдан Филов и ме озадачава образът на България като
кораб без платна, люшкащ се по вълните на Историята. Капитаните на този кораб,
обаче, дори и когато отчайващо грешат, знаят какво желаят за България и се
стремят според интелекта си да го постигнат. Въпросът за приоритетите, които са
ни наследство от тринайсет столетия Българско самосъзнание, неслучайно не стоят
на дневен ред у нас в днешната "чиста и свята" Република. А защо? Кой
има полза от днешния хаос, когато властва Невежеството и престъпното его на
лидерите! Нима е трудно да разграничим Егоизма, дивата Алчност и Грандоманията от
огромния брой живеещи по съвест обикновени граждани на Република България!
Създаващите раздори пречат за това разграничение,
което изисква спокойствието да се спори с уважение към опонента, да се изясни
като процес, а не като еднократно решение. Злото няма да престане да се
разпростира – това е ясно, но нацията ни е неподготвена да се защити. Виновни
за това са преди всичко кофтите ни политици, същите, които от трибуната на
Народното събрание звезди свалят от небето, за да ни докажат колко били честни, колко всеотдайни, а стандартът им на живот стократно надвишава бедността у масовия български гражданин.
Истината може да бъде видяна от
много и често противоречиви гледни точки. Сред най-красивите лакърдии,
представяни за истина, най-красива е Лъжата. Но Лъжата не спори, тя просто
гневно отрича правото на други мнения. В тоталитарната държава, в която се оказва, че все още вегетираме, Лъжата ликвидира
опонента физически. Дано поне тази горчива чаша ни отмине! С наглостта на властника все
някак се свиква.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа___
.jpg)
.jpg)
.jpg)