вторник, 17 юли 2018 г.

Ars Poetica – ПЛОВДИВ НА БЕДНИТЕ

ПЛОВДИВ НА БЕДНИТЕ

И ей я по налъми, нахлузени на босо,
кварталната клюкарка с осанката на Крез
пак чепка заядливо световните въпроси
пред група пияндета – мъже с висока чест.

Под мишницата с хляба, от фурната току-що
изваден дъхав, парещ, минавайки край тях,
кварталната Принцеса те все пак не пропущат
и я приветстват шумно с дрезгав мъжки смях.

Одумват я цинично и там, ръце разперил,
кълчоти кльощав задник махленският чешит;
явяват се обаче куп милиционери
и дивната компания застива с мазен вид.

Колона камиони дрънчи, дими, пърпори,
излита на учение по Пещерско шосе
с оръдия музейни, но вапсани повторно –
под древните зенитки Джендемът
*се тресе.

Войничета три роти от банята се връщат,
последният накуцва с фенер голям в ръка
хлапе да спи изпраща при мамчето си вкъщи,
а то му отговаря: "Иди ти, аз не спя!"
Край пътя, под салкъма стар кон агонизира,
каручката разпрегнал, стопанинът простак
кълне и псува всичко: и Господ, и Всемира,
и пада от небето виолетов мрак.

Ужасен ти, мой Пловдив на бедното ми детство
със колене ожулени и спукана глава,
разбирам, твоят образ изглежда неуместно,
но Боже мой, навярно от обич е това!

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, 2 sep. 2009 – edited 17 uli 2018
___
* Джендем тепе (Дяволското), най-високият сред пловдивските хълмове. Преди хилядолетия на върха му имало тракийско светилище на горските нимфи и ритуални вакханалии в чест на Любовта и Живота се вършели точно там.  Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...