Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 12 януари 2019 г.

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (1.)

...Бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат... 


    Из Послание на ап. Павел до римляни, гл. I, ст. 30-32 

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (1.)

     
23.05.2000.

     Дошла майката на някоя си Глория от ІV-д клас да се оплаква пред училищното ръководство, че няколко момиченца от V-е тормозели щерка й. Тези момиченца са мои ученички: Росица, Поля и Нина. Идва помощник-шефката да ми каже; обещах й да разбера как стоят нещата. В четвъртък, 18 май, т.е. същия ден, така и сторих: в часа на класния бях предвидил в плана си беседа "Светът на любовта", та свързах темата със Случая Глория.

    Оказа се, майката на Глория настоявала, че не едрото й момиче притеснява моите дребосъчковци, а напротив, те го тормозели. Това – в четвъртък сутрин. Същия ден предпоследния учебен час на следобедната смяна, като изслушах поне двайсетина от моите ученици, старателно си записах предизвикателните, обидните фразички на Глория. Пропуснах нарочно покрай ушите си темата за грубиянските й действия; предложих на децата от класа да постъпят така, както съветва ап. Павел: вместо със зло, да отвърнат на насилието с обич.

    Отначало не ме разбраха, казват: "Ама господине, тя ни рита, блъска ни с юмрук в гърба, пъди ни от училищната площадка, заплашва, че ще ни пребие от бой, обижда ни, а вие казвате: да отвърнем с обич!" Протестират вече не само момичетата, а и възпълничък хлапак; допълват го и други момчета. Цитирам им онова, което е есенция, съдържа се в глава ХІІІ на четиво от Библията. Накратко, с простички думи преразказвам им следното от библейския текст.

    Гл. ХІІ, ст. 2 и нататък... 
И недейте се съобразява с тоя век (което ще рече: не постъпвай, както постъпват днес мнозина, не отвръщай на злото със зло, бел.м., tisss). Не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите. Духом бъдете пламенни... Благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете. Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри... Доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци... Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ". И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. Не се оставяй да те надвие злото, но надвий злото с добро*.

  Предложих да обсъдят с близките си у дома и с приятелите си, а следния ден, петък, 19 май, да ми кажат какво са решили по следното предложение – да съберем пари, да купим подходяща книга за добро поведение в обществото, кутия луксозни шоколадови бонбони, букет цветя и това да бъде поднесено на Глория, чиято майка обвинявала и заплашвала моите петокласнички. Майката – по думите на Глория, се заканвала, че Росица, Поля и Нина от моя V-е клас ще бъдат изхвърлени от училището, където съм вече осемнайсета година учител. Предложих, и моите хлапаци бяха въодушевени от идеята: всички бяха склонни, с изключение на мрънкалото Петър, който отсече: "Това не ме засяга!" Приеха да обсъдят с близките си как да постъпят.

  На другия ден, петък, след урока по български в края на третия учебен час, без да питам, без да подканям, показаха ми събраните пари; и аз дадох. Две от момиченцата изтърчаха до училищната книжарница да купят книга за добро държание; с книжаря и неговата съпруга вече били обсъдили коя да е книгата; други изтърчаха да купят кутията с бонбони, а когато би звънецът, три от момченцата хукнаха към пазарчето за цветя. "А какви да са цветята?" – питат; предложих рози да бъдат. "А какъв цвят да са розите?" – питат; казвам: червени. "Защо! – чудят се. – Ами, червеното е цветът на любовта?" Да – кимам, – точно; каквото правите за Глория в този момент, с обич го правите, с любов. А те: "Но господине, едва ли ще го приеме както го мислим!" Та им казвам: Как тя ще го приеме си е неин проблем и е нейно право; вие не искате нещо лошо, правите го с обич и заради Глория; това е ваш избор; какво щяла да помисли Глория, си е нейна работа.

  Обсъждаме в броените минути на малкото междучасие дали да е надписана книгата, какво да й напишат, кой да го напише. Дружно решиха, най-добре ще е: "На Глория – с обич! От V-е..." И нека който желае, да се подпише. Виждах ги въодушевени от странната идея – нещо нечувано за нашите условия и манталитет: на грубиянщината, на издевателството да отвърнат по неприсъщ за простака и злостния благороден начин. Всичко това – през последните пет-десет минути от третия учебен час и първите десетина минути от голямото междучасие. О, каква еуфория ги бе обзела, включително и мен! Мека, ала неотстъпчива сила ги бе обзела.

  И ето ги моите палета, възбудени се скупчиха около мен: "Господине, а защо не дойдете с нас?" Казвам: по-добре сами, няма да съм вечно около вас; не сте малки; този урок нека да ви е за цял живот как да постъпвате в такива случаи; важното е от името на вас, оскърбените, да се чуе – че не таите лоши мисли към Глория, не само трите заплашвани момиченца, но целият V-е поднася тези малки подаръци в знак на помирение и обич.

  Между другото, Росито е един вид председателката на класа ми, Поля е отговорник за бележниците; избрали са ги съучениците им в началото на учебната година, тъй че две от трите набедени девойчета са с авторитет в тази паралелка. Глория точно тях нарекла курви; към тях били заканите и на разгневената майка, че ще ги изхвърли от училището като пачаври.

  Ирина – може би най-крехкото и миловидно момиченце сред децата в класа, поднесла даровете в присъствието на повечето ученици от двата класа ІV-д и V-е. Случва се това в последните няколко минути на голямото междучасие в петък. Ето думите на Ирина
към озадачената Глория, която стърчи най-малко десетина сантиметра над съучениците си, а и над моите петокласници, просто си е едно едро, с добро самочувствие рано развило се момиче. Та дребничката Ирина се обръща към същата тази Глория със звънливото си гласче: "Глория! Поднасяме ти тези подаръци в знак на приятелски чувства и обич". 


  Идат при мен вкупом, а очите им искрят от възмущение... Шоколадовите бонбони Глория си ги натъпкала в устата. Букетът рози със замах и кикот изхвърлила през прозореца на класната стая, а посвещението от моя V-е чела на висок глас с омазана от шоколада препълнена уста, победоносно ухилена.
Това – в петък. 

  В понеделник идвам в училище преди дванайсет, че имаме репетиция за предстоящия Празник на писмеността и културата. Към 12,30 се появила майката на Глория; дошла да се оплаче в кабинета на училищната шефка, обидена била и ще мести дъщеря си в друго училище, навсякъде из града щяла да разправя как подло тук се отнесли към дъщеря й. И училищното ръководство натоварва своя педагогически съветник да изясни случая. В присъствието на разгневната майка и с нейно участие педагогическият съветник Йоана Георгиева провежда в директорския кабинет поединично разпит с петнайсетина деца от моя клас.

   Все още не знам, че в класа ми се води разследване. Когато ме вижда в училищната библиотека, ето какво казва същата Йоана Георгиева: моите ученици ме били подвели, предоверил съм се, никакви реплики от сорта "педерасти", "курви" и прочие не е имало, нито заплахи към Росица, Поля и Нина, че ще ги пребият; накъсо, допуснал съм сериозна педагогическа грешка, случилото се е подигравка спрямо Глория, гавра над личното й достойнство, на всичкото отгоре, уронен е и престижът на училището, та приключва съветите си с назидателното: "Как да имаме авторитет, драги колега! Как да ни уважават хората!"

  Една от ученичките ми, с която разговаряли госпожа "следователката" и ядосаната майка на Глория – притеснителната, слабичка, болнава Илияна от V-е, идва при мен със сълзички в очите, и едва от нея научавам какво се е вършило зад гърба ми: "Господине, пък те ми казаха, че лъжа. Аз не лъжа, господине! Заканите не били от речника на Глория. Била възпитана и за пример, била отлична ученичка".

  Мнението на психоложката и педагогически съветник: Росица и Поля се държат със самочувствие, вирят глава, че те са прави. Как съм допуснал това да се случи? Доколкото разбирам, упрекът пак иде откъм майката на Глория. Ето това "вирене на глава" станало повод да се раздухва епизод, който според майката, иначе тя би отминала с мълчание и случаят би бил приключен, нямало да има последствия. Тъй се изразила клетата майка на Глория пред самата Глория и в присъствието на три от шефките.

    Следва

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited by 13 jan. 2019
___
* Библия, изд. 1983, с. 1400-1401.

 Текстът от песента в клипа:

И къде беше, синеоки мой сине?
И къде беше, мой малък любими?
По склоновете залитах на дванайсет планини мъгляви,
Вървях и пълзях по шест тъмни магистрали,
На седем тъжни гори в сърцето нагазих,
Пред дузина мъртви океани застанах,
Десет хиляди мили влязох на гробище във устата,
И наистина тежък, и наистина тежък, 
и наистина тежък, и наистина тежък,
И наистина тежък дъжд ще завали.

И какво видя, синеоки мой сине?
И какво видя, мой малък любими?
Новородено видях с диви вълци наоколо,
Път от диаманти видях, а на него нямаше никого,
Черен клон видях, с кръв, която все още капеше,
Стая видях, пълна с мъже, чуковете им бяха кървящи,
Десет хиляди говорещи видях, чиито езици бяха прекършени,
Бяла стълба видях, с вода цялата беше покрита,
Пищови видях и остри саби в ръцете на малки дечица,
И наистина тежък, и наистина тежък, 
и наистина тежък, и наистина тежък,
И наистина тежък дъжд ще завали.

И какво чу, синеоки мой сине?
И какво чу, мой малък любими?
Чух звука на гърма – изрева предупреждение,
Чух рева на вълна, която света можеше да удави,
Чух сто барабанчици, чиито ръце бяха пламнали,
Чух десет хиляди шепнещи и нито един - слушащ,
Чух един да гладува, мнозина чух се смеят,
Чух песента на поета, умрял във канавката,
Чух гласа на клоуна, плачещ в алеята,
И наистина тежък, и наистина тежък, 
и наистина тежък, и наистина тежък,
И наистина тежък дъжд ще завали.

И кого срещна, синеоки мой сине?
И кого срещна, мой малък любими?
Малко дете срещнах до мъртво конче,
Бял човек срещнах - черно куче разхождаше,
Млада жена срещнах, чието тяло изгаряше,
Младо момиче срещнах, тя ми даде дъгата,
Един човек срещнах, наранен в любовта си,
Друг човек срещнах, наранен със омраза,
И наистина тежък, и наистина тежък, 
и наистина тежък, и наистина тежък,
И наистина тежък дъжд ще завали.

И какво ще правиш сега, синеоки мой сине?
И какво ще правиш сега, мой малък любими?
Ще се измъкна, докато още не е заваляло,
В глъбините на най-дълбоката черна гора ще отида,
Където много са хората, а ръцете им – все празни,
Където капките на отровата заливат техните води само,
Където домът в долината влажния тъмен затвор среща,
Където лицето на екзекутора е винаги добре скрито,
Където гладът е грозен, душите – забравени,
Където цветът е черният, а число няма,
И ще го говоря и ще го мисля и ще го казвам и ще го дишам,
И ще го отразявам от планината, така че всички души да го видят,
На океана тогава ще стъпя, чак докато потъна,
Но далеч преди туй своята песен ще съм научил,
И наистина тежък, и наистина тежък, 
и наистина тежък, и наистина тежък,
И наистина тежък дъжд ще завали.

1963 г. Роберт Цимерман (Боб Дилън)

ТЯ НЯКОГА МИ БЕ ЛЮБИМА

ТЯ НЯКОГА 
МИ БЕ ЛЮБИМА 

Онази, дето ме обикна и със лошотиите ми свикна,
и никога не ме прокле,
на вид със нищо не блестеше и сякаш не момиче беше,
ала готово да ме брани кокошле.

За мен какво ли не направи сред хора зли и с кофти нрави,
когато хващаше ме бяс;
когато боледувах, бдеше, за мен хранител-ангел беше
и с думи кротки ме тешеше в труден час.

Не Лаура, Лора, Мина… Откак самичка си замина,
тъй както и сама дойде,
години доста оттогава, ала от нея ми остава
най-скъпото за мъж достоен – дете.

Любов ли? Любовта отлита, понякога и без да пита,
порадвай й се как расте,
как разцъфтява като цвете сред калта и дъждовете,
ала дали желае да ти роди дете?

Ний всичките сме хора разни, но често скитаме се празни,
а уж изпълнени с мечти,
ала за да поникне цвете от бурите и ветровете,
не гледай само туй, което… блести!



Пловдив - столица на културата, Европа 2019


Plovdiv, edited by 13 jan. 2019

НЕИСТОВО ПРИВЛИЧАНЕ

НЕИСТОВО ПРИВЛИЧАНЕ


Кажи, защо си толкова проклета,
зла, опърничава, ужасно гневна!
Нима не разпозна, че туй, което
към тебе ме привързва с дъх на роза,
с каишка от блестящо чер брокат,
изпъстрен с нишчици от чисто злато,
и нощем кара ме да се сънувам,
че бродя с пръсти плах по твойто тяло,
по твоите коси, тъй разпилени
върху възглавницата ми, та и не мога
да си поема дъх, да не усещам
дори насън как жажда ме изгаря,
макар да плувам в океан от страсти,
посети от разпътните жени…

Че туй, което и не заслужавам –
гнева ти, думичките ти противни,
предметите, захвърлени по мене:
строшени чаши, мръсните чинии
и тенджери с поломени капаци,
и твоите разкошни девет фусти,
сандалите ти с токове високи,
и деветте атлазени корсета,
червило, грим и сребърните шноли,
че с куп мъже пак женствена флиртуваш,
приемам като Божи дар, преглъщам
подобно грешник нафора във черква,
и силно унизен, съм тъй щастлив,
тъй весел, празничен и си шептя,
тържествено шептя „Здравей, Живот!”

Кажи, защо си толкова проклета,
зла, опърничава, ужасно гневна!
Нима не разпозна, че туй, което
към тебе ме привързва, е любов?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 13 jan. 2019

ЩОМ ЗАТВОРЯ ШИРОКО ОЧИ

ЩОМ ЗАТВОРЯ ШИРОКО ОЧИ

Илюзии ме връхлитат като дъждовни облаци;
всичко блести и тъжи и е влажно полето;
планините дремят като войници на поход;
завоевател на света си усещам сърцето.

Всичко с теб ме сродява, ти си някъде тук;
за пръв път усещам, че съм си аз целият:
няма го онзи свирепият, вълчият студ
и всяко знойно момиче може да е Офелия.

Нищо-нищичко всъщност не ми е ясно за теб -
какъв е ароматът и вкусът на целувките ти,
косите привързваш с розов ширит или черен креп,
и колко дълбоко у себе си допускаш мъжете?

Нощем вали ли, не мога да не мисля все пак;
дъждът много старателно полира дърветата;
навън е унило като в купе на нощен влак
и за всичко това причината е само у теб.

Някъде съм те виждал, зная; вече познато ми е
това чувство, което наранява като нож и стрела;
лежал съм с теб, без да сме били скъпи приятели,
ала ти отдавна (не знам защо) влюбена си била.

Вместо богоявленски снежец, дъжд вали -
на времето да му имам капризите!
Влюбя ли се, да знаеш, силно ще те заболи
и ще съжаляваш, че изобщо си ме виждала.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 12 jan.2019