ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (319.)
Господи, опитах се да пия вода от спукан съд, но от него изтичаше вода. Спрях да пия, и водата се затича, и се смееше, докато плачех. Еклисиаст
23.02.2002., прод. ПОСЕГАТЕЛСТВА И ОПАСЕНИЯ (8)
Преди да променим обществото, нужно е да променим себе си, което оспорва тезата на Карл Маркс за битие и съзнание. Апостола Левски е качествено по-нова структура, неясна до онзи исторически момент не само за съзнанието на европееца. Април 1876 е затихваща вълна от личности, които изкушават обикновените българи да променят не толкова битието, колкото подхода към себе си и света. Пътуванията на карловеца из Българските земи, от родните историци доста неуместно титулувани "обиколки за изграждане на революционна мрежа", не напомнят ли мисиите на ап. Павел? Сходно у двамата е, че въвеждат качествено нова основа за организация – двамата наблягат не върху отрицанието, а върху съгласието, като договор между равноправни човеци, обща мечта, мерак за градеж, творческа интуиция, обединение без фанатизъм и чрез смирение във външното, за да избуи и укрепне вътрешната убеденост в своето.
Най-злостните отрицатели, антиподи на Апостола, колкото и странно да е, не са ни турските мекерета и шпиони, ни самите бейове и чорбаджии, а неслучайни личности измежду т.нар. посветени, като Анастас (или Атанас) п.Хинов и Димитър Общи. Това, което и преобразеният бивш Савел Разбойника ап. Павел, и карловският сирак Васил Иванов Кунчев внасят, е обръщане на посоката за революция преди всичко останало към съзнанието и решително, и съвсем не към битието. Къде отива тогава идеята на Карл Маркс за битието, което определяло съзнанието! Значи, прав ще е англичанинът Пол Джонс* да твърди, че покръстеният от юношеските си години в християнска вяра евреин Маркс чете, т.е. прилага евангелието и въобще библейските писания наопъки, помните ли: "В началото бе слово, и рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина"...?Неслучайно фарисеи и книжници са най-злостните противници на Иисус, а предател е най-любимият сред учениците – ковчежникът, ползващият се с най-голямо доверие.
Нация с ниско самочувствие не е способна на решителни промени в материалното. А самочувствие, т.е. осъзнаване на собствените достойнства и задачи – това е сфера на интелигентния ум. Оръжия, стратегия и тактика идат подире. Затова и днешните ни проблеми като българи предстои да бъдат решавани първо от единични прозорливи умове, не от тълпите бедстващи, които скандират по площадите на Отечеството със стиснат юмруци и подвиквания срещу управниците. Обществото е единна структура и хаосът е преддверие на стремежа към ред и хармония. Аристократите на духа са част от човечеството, плът от нацията и съвсем не са богоизбрани самодоволни вождове, обитаващи златни дворци и оазиси на славата. В този смисъл духовните личности са натоварени с общите ни очаквания, призвани са да служат и не да царуват, и не да се лумкат в гърди самодоволно: "Аз ви дадох, аз ви построих, аз-аз-аз!". Задачата им е да формулират какво следва да се върши от нас, мнозинството унижени и оскърбени.
По-решително подкопава властта на престъпниците не оръжието на Силата, а обща убеденост, че повече така не бива да продължаваме. Всичко друго върви подир това. Снишили сме се не поради малодушие, а защото не сме наясно какво да направим. От двата възможни подхода – бунт или съгласие? – съгласието смятам за перспектива. Героизмът не решава проблеми, а ги заобикаля, като гради образи на достойнството в хаоса. Наивно е да мислим, че Паисий, Раковски, Ботев, Левски са се размечтавали как по-героично да загинат. Животът не се нуждае от красиви мъртъвци, а смъртта на неколцина от духовните ни личности лежи извън контекста на тяхната прозорливост за България. Накъсо, революцията в сферата на творческите проекти за бъдещето ни като нация няма нищо общо с насилия и кръв. Насилия и потоци от кръв се появяват там, където нетърпението и фанатизмът избиват връх. Какви яки спирачки трябвало да има у Левски, ама сякаш не го виждаме! И дейността му по събирането на оръжия и муниции, изработването на план за въстание е средство за промяна на съзнанието у българина, не крайна цел.
Да обориш погрешна теза, идея или философия средство понякога стават бунтът и въстанието, стихийният метеж, тоталното отрицание; струва ми се обаче, Бенковски не е разбрал изключително силната страна у Левски. Наложи ли се да се доказваш с куршуми и масова смърт, значи като разум ти вече си погубил най-необходимото за решение на проблема: разумност и жестоко спокойствие за пробив във вътрешната субстанция на противника, където е нежно – в неговата светая светих. Крепостите се превземат отвътре, понеже са градени тъй, че отвън да са непревзимаеми.
24.02.2002.
"Със свобода на избора и с достойнство, като създател и ваятел на самия себе си, ти можеш..." – начало на по-обширна мисъл, изречена в зората на Ренесанса от Пико дела Мирандола**. Защо Поезията и Драматургията са преди останалите изкуства, а според мен, вървят и на стъпка преди философията? Имам доста да напиша оттук-нататък, но знам, че не ми е нужно да бързам, да съм припрян. Някои гледни точки и сюжети на мисълта ни се явяват накуп като Апокалипсиса на Йоан, други – които са с по-песъчлива структура, буквално ми се ронят между пръстите, реша ли да ги опиша, веднага щом ги съзра. За тези вторите е нужно време, докато се настанят (изскочили веднъж от подсъзнанието) в съзнателното и заемат свободно съответната си форма.
Още на 20-22 години преживях потреса да открия, че повечето от т.нар. меродавни оценки на най-авторитетните личности – писатели, литературни критици и политици, университетски преподаватели по философия и по езикознание, ако не са дълбоко и основно сбъркани, са изкривено представени заради конюнктурата извън България. Възпитаваха ни, че мнозинството (тук употребяваха онази фалшива, но любима, така обичана от демагозите думица "народът"), та мнозинството по-вярно виждало нещата от отделната личност. Сега проумявам, че оценката за това и онова не е просто лъч и стрела, бойно копие срещу обекта, но има и обратно действие: самата оценка веднага ни дава представа кой, що за птица е оценяващият.
Цялата ни сглобена през последните шейсетина години История е грешно написана не защото историците били некадърни, а защото в миналото те са изпълнявали други задачи, една от които е да вдъхновят и оправдаят кое-що. Тези вехти тълкувания ни пречат и в днешния ден спокойно да обсъждаме взаимоотношенията си със съседите на Балканския полуостров. Промяната в съзнанието ми на българин вече не може да приеме, че за мен е изгодно да съм в опозиция на Европа и Северна Америка. Щатите или Русия не бих ли могъл да възприема според личен интерес и удобство в себе си не като заплаха или мил господар и скъп бащица? Само от тях и от техните мекерета у нас ли зависи моята лична родова и всеобща национална история на поне пет-шест етноса: турци, арменци, евреи, власи, гърци, родени, живеещи тук, за които България е не по-малко свидно отечество и свиден роден кът.
Имам най-могъщото средство, за да поставя на местата им и Русия, и разбогатялата се Северна Америка – просто да ги разиграя като фигури от гледна точка на личния си интерес – аз, простосмъртен българин, жител на планетата. Защо да гледам към себе си все като към жертва; нещата могат да бъдат другояче поставени. Осама бин Ладен би т.нар. цивилизован свят с оръжията, които цивилизованият Запад бе изработил, за да пази господството и самочувствието на заможните. Стореното от идиотите на Бин Ладен е отвратително, но е основано като проект от най-неочаквана гледна точка. Ето какво значи преосмисляне на обичайната, традиционната, исторически наложилата се картинка по нов, по-различен начин! Грешката на Бин Ладен иде поради елементарен тип философия, и това е подходът до края на Втората световна война. Не унижавай човека или страната, с която смяташ да се договаряш, защото достойният е по-добър дори за противник, отколкото да имаш насреща си или покрай себе си слуга и лумпен, когото мислиш за удобен нещастник, понеже си му смачкал фасона!
В момента, когато изоставяш сражението, печелиш. Какво ли!... Печелиш завръщане към уюта на своето "аз" и възможности – да потърсиш, а то ще рече: да откриеш друг вид подход. Едно сражение е само епизод; какъвто и да е изходът от този епизод, не бива да губим представа за многообразието от възможности, които ще ни изненадват следващите дни, години. Да напусна полето на конфронтация (противопоставяне), ще рече, че този противник, опонент и антипод престава да ме озадачава, пренасочвам духовната си енергия; важното за мен е какво аз решавам, а не една натрапена битка, не противник, за когото бих бил поредният удобен аргумент да се докаже пред света.
Човек не воюва с жаби, нали! Защото – каквото и да направиш във войната с жабите, винаги ще изглеждаш, пък и наистина ще си, смешен, празен, глупав.
Висша техника при всеки сблъсък, битка, война, спор от всякакъв вид е овладяване на умението да сменяш ритъма – да забавяш или ускоряваш, да усилваш и отслабваш натиска; такава гъвкавост не означава да се обезличиш, а ти да си водещият "играта". Защо ли човечеството досега все забравя, че в живота освен принципите останалото най-често е игра... често игра на живот и смърт, но все пак игра! Да погубиш, да убиеш или да обезличиш, това цел ли е? Цел за неандерталец, но не за мен. Моят противник може да ми стане най-верния съмишленик; аз съм длъжен да го уважавам, понеже ми помага да узная кой съм, какви са ми слабостите и най-после какви достойнствата ми. Страхувайте се от онзи, който не отвръща на удара ви! Той е най-опасният. Просто не знаеш кога ще ти се яви на пътя в блестящи бойни доспехи, въоръжен с неприятни за теб изненади. Фукльото, елементарният тип грандоман и самовлюбен се възторгва от победата само заради овациите и чисто материалните лични изгоди, за т.нар. аванта. Въобразявам ли си, че са възможни сблъсъци, в които двете страни печелят? Цитат от Корана: "Хората са заспали. Трябва ли да умрат преди да са се събудили?" Богат е отличаващият същественото, а не трупащият количества; най-богат е разхвърлящият товара, не трупащият знаци на власт; най-богат е свободният, не самооковалият се от амбиции и подозрения. Отпусни сърцето, то знае как да тупти – следвай естествения ход на нещата, и няма да съжаляваш!
Спрямо Re. съм се освободил май от желания и не се чувствам обвързан пряко. То обаче не означава безразличие и липса на ангажираност; за мен тя си остава "моето момиче". Така продължавам да бъда влюбен, без да съм зависим от реалността и от променената ситуация. Външно и за страничния наблюдател навярно съм абсолютен наивник, а всъщност съм по-богат отпреди: моята любов не изисква ответни реакции, не зависи от нечия благосклонност или капризи; в такъв смисъл съм по-свободен от вчера, а любовта ми, без да е платонична, е станала по-духовна, изчистена от рутина.
Нещо повече, реалното момиче не може повече да ми влияе; любовта ми си остава моя лична, вътрешна работа – и не влечение към плът, а към представа за хармония, далеч от традиционни стереотипи за жена и любовница. Очевидно случаят е фиаско, понеже съм пренебрегнатият; поглеждайки обаче ситуацията като към игра, откривам различен подход към себе си, към смисъла на моя живот и Любовта, която го огрява.
Следва
* Пол Джонсън, "Интелектуалците", бълг.изд. 1994 г., с. 76 и нататък.
.jpg)
.jpg)
