Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 15 септември 2019 г.

НЕ БРЪСНАТ ПОЛКОВНИКА

НЕ БРЪСНАТ ПОЛКОВНИКА

Понеделник е. Господи, какъв понеделник,
а никой не се сеща за сеньор полковника,
вятърните мелници на телевизиите мелят,
обаче никой не бръсне полковника!

Полковникът получи напоследък медали –
златни, бронзови, сребърни,
и понеже е храбър, пратил е хиляди
на героична смърт за Отечеството,
в Пантеона на Славата името му
е издълбано с плискаща млада кръв,
пробойни от куршум, парчета от мина,
снаряд,
самолетни бомби,
обаче днес вече не бръснат полковника.

И това е пропуск неприятен, понеже
полковниците също се травмират,
пенсионирани, дълбоко се депресират,
изпускат се в гащите и се осират...
Тъй че имат нужда от женски ласки,
не само от "ура"-то на хилядните войнишки маси,
струва си да се поменуват по-често с Отечеството
и с неговите защитници полковниците достойни.

Какво да кажем на милото старче обаче,
което седи в тоалетната като върху трон,
закичено с тенекиените си ордени и медали,
с признателността на Правителството,
лично на г-н Посланика отвъд Океана,
освен че днес е понеделник, 
и ни предстои още една спокойна седмица,
слънчева една такава, тиха, спокойна седмица
без следи от химически бразди по небето,
без самовзривяващи се борци за демокрация
и понеже светът на обикновените предпочита 
малко по-романтични неща...
например – бурна любов
скришом на горска поляна,
от благосклонното септемврийско слънце огряна
и на кълвача под кавгаджийския зов.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 28 avg. 1997 – edited by 16 sep. 2019 

ЗА ЛЮБОВТА КЪМ ПЪРЖЕНИТЕ КАРТОФИ

ЗА ЛЮБОВТА КЪМ ПЪРЖЕНИТЕ КАРТОФИ


Двама се срещат незаконно и тайно;
двама – значи, мъж и млада жена...
но има ли обществото вина,
че скритото между нас е всезнайно!

За ужас на приятели, врагове и роднини,
тези срещи продължават вече години –
несъобразени с моралната чистота,
с дъждовете и пустинните бури,
движението на планетите и онези щури
предсказания за близкия край на света.

Независимо от кандидат-президентската
достойна кампания в Щатите,
независимо от самоотвержените
главорези в Близкия Изток,
от напиращите да нахълтат 
мюсюлмани в приятелска Европа,
независимо от глад, недоимък
мор по добитъка,
суша,
потоп,
земетресения,
вулкани
космични катастрофи,
слънчеви изригвания,кървави бунтове
и освободителни въстания,
все към този мъж стреми се тази жена,
все към нея препуска и той запъхтян,
и сврени зад някоя
надупчена от терористите стена,
нещо интимно си споделят там.

И отиват после в нелегална една квартира,
продължавайки да дискутират оживено;
той я пита какво толкова у него намира,
а тя – дали с нея не му е студено.

И какво следва от тези невчесани строфи,
очаквате може би кой знае какво да стане,
обаче...
тя сега бели картофите,
а той излива олиото в тигана.

И когато накрая вечерята е сложена,
споглеждат се дяволито
двамата конспиратори
и оказва се тази тяхна среща,
тайна и някак възторжена,
е най-важното нещо под Небесата.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 15 sep. 1997 edited by 15 sep. 2019